— Дама Баден поиска да зазидаме част от Лабиринта, да премахнем защитите и да разбием варовиковия под, който пречи на алагаите да се надигнат. Изкопахме дълбок вир, който даматът напълни с вода от собствените си запаси и започна да развъжда риба и други създания. Отне много месеци, но накрая там се появи воден демон. Уби един от мъжете ми и рани други двама, докато го извличахме на сушата, оцеля много по-дълго, отколкото очаквахме. Накрая се задуши, но иначе не сме го докосвали.
Дама’тингите се спогледаха. Цената на тази победа не им убягна. Самото количество похабена вода подобаваше на цял дамаджи — завинаги загубена и непотребна. Само това говореше за изключителното богатство на дама Баден… и благоразположението, което търсеше.
Дама Баден не вършеше нищо безплатно.
— Този дар е изключително ценен за нас, Кашив асу Аврам ам’Гошин ам’Каджи. Честта ти и тази на хората ти не знае граници. Насладите на Рая ще са твои вовеки, когато си отидеш от този свят. Докарайте ранените.
Двамата най-тежко пострадали пристъпиха напред и дама’тингите не се поколебаха и за миг да изрисуват защити по ранената плът и да я излекуват с късчета хора. Останалите се бяха разминали само с повърхностни одрасквания и опарвания, за които Невестите се погрижиха с по-обичайни средства.
Когато приключиха, Кева се обърна отново към шарумите.
— Откарайте даровете в Килията за обработка.
С уверените движения на хора, правили това неведнъж, Кашив и останалите започнаха да разтоварват труповете на алагаите от каруцата и ги понесоха през вратичка в земята, която Иневера забеляза за пръв път, право в преддверието. Големите дупки в гръдните кошове на пясъчни и вятърни демони разкриваха как са загинали — от стрели с размерите на копия, изстреляни от дървени балисти навръх стените. Бронята на глинените демони бе размазана от тежки камъни. От силната миризма на демонска сукървица на Иневера и призляваше.
Огнените демони — удавени в плитки вирове — нямаха следи по себе си, както и водният, мазна пихтия от тинести пипала и остри люспи. Устата му бе огромна за тялото му, а вътре — ред след ред закривени назад остри зъби.
Когато шарумите свършиха работата си, Кева направи знак на Кашив да клекне пред нея.
— Четири въпроса — каза тя — и благослов.
Кашив кимна.
— Благодаря ти, дама’тинга. Смирено приемам дара ти, макар да сме изцяло във властта ви и да правим всичко в името и за славата на Еверам, а не за награди.
Звучеше наизустено, по-скоро обичайни реплики, отколкото искреност. Иневера разбра, че подобни срещи се случваха всяка година, търговска размяна, превърната в ритуал. Сякаш за да потвърдят това, всички оформиха кръг около Кева и Кашив.
Кева приклекна срещу шарума и бръкна в торбичката си за хора.
— Имаш ли от кръвта на дамата? — Кашив извади полирана дървена кутия. В нея се намираше мускал от крехък порцелан. Подаде го на дама’тингата, а тя го пресуши върху заровете си.
— Махни воала си. — Когато Кашив изпълни, тя попита: — Кълнеш ли се, че това е истинската кръв на дама Баден и че говориш с гласа му — с негови думи, а не със свои, — и нека Еверам ти е свидетел?
Кашив постави длани на платнения под на шатрата и притисна чело между тях.
— Кълна се, дама’тинга. Кълна се пред самия Еверам, в името на Каджи и в честта си и леленията си за място в Райските чертози, че това е кръвта на дама Баден и че съм запомнил въпросите си точно.
Кева кимна, вдигна ръка и около заровете се разгоря леко безвредно сияние. Кашив трепна пряко волята си.
— Питай тогава, шарум. Заровете ще узнаят, ако лъжеш.
Кашив преглътна и вдиша дълбоко няколко пъти, като намери центъра си така, както неведнъж го бе правила Иневера. Техният шарусахк може би бе много по-различен, но философията им — не.
Кашив срещна погледа на Кева и бавно и отмерено попита:
— Каква ще е най-тежката ми загуба тази година и как мога да спечеля от нея?
— Добре формулирано — поздрави го Кева. — Миналата година това бяха два въпроса. — Без да чака отговор от Кашив, тя разклати заровете, като напяваше. Хвърли ги и внимателно проучи разположението им.
— По яретата ще плъзне болест през зимата — рече тя. — Само две от пет ще доживеят до пролетта, а оживелите няма да са от полза. Кажи на дама Баден да продава стоката си сега и да купи колкото е възможно повече овце.