— Ще съм дама’тинга преди теб — обеща ѝ тя.
Момичетата седяха в полукръг пред Кева в преддверието на Стаите на сенките — седем Оброчени, които се надяваха един ден да приемат булото.
Преди да започне ваенето на зарове, винаги имаше урок. Робата на дама’тингата червенееше като кръв на слабата защитена светлина — единствената, позволена в Стаите.
През цялото време Мелан шаваше и се поклащаше, нетърпелива да се върне към ваянието си.
Винаги беше така. Иневера и Мелан бяха влезли в Стаите едновременно, но въпреки че Мелан имаше години преднина пред Иневера и постоянно ѝ се подиграваше пред другите, сякаш взимаше на сериозно заплахата на Иневера, че ще завърши първа заровете си. След уроците на Кева Мелан направо изтичваше в собствената си Стая и винаги излизаше последна. На Иневера понякога ѝ се струваше, че чува пристъргването на пособията ѝ дори през дебелите каменни стени.
Ако Мелан приемеше булото първа, Иневера я чакаха сериозни опасности… може би дори смърт. Всички Оброчени бяха чули обета на Иневера и цялата ѝ власт върху тях можеше да се изпари, не го ли спазеше. Нещо повече, Мелан щеше да се сдобие с почти неограничените привилегии на дама’тинга и възможностите ѝ да убие Иневера щяха да се умножат многократно. Сред останалите Невести на Еверам несъмнено имаше и други, които биха я подкрепили.
Момичетата накрая бяха освободени и поеха по студения коридор към един дълъг тунел, надупчен от Стаи. Нямаше светлина, ала Мелан и останалите момичета вдигнаха недовършените си зарове и озариха тунела със слаба червеникава мътилка. Само защитена светлина се разрешаваше в Стаите, но дори тя не се разрешаваше даром. Момичетата трябваше да я заслужат с работата си. Без светлина нямаха възможност да виждат инструментите, ръцете си и дори заровете.
Забранени им бяха гривните със защитена светлина. Мълвеше се, че едно момиче веднъж опитало да вкара в Стаята си една от гривните си. Извадили очите ѝ, преди да я пропъдят от двореца.
Иневера не бързаше, докато останалите заемаха свободните Стаи. Кева затваряше вратите зад тях. Под тях бледо мъждукаше защитената им светлина. Едно по едно пламъчетата на хората чезнеха и накрая остана само Иневера. Кева затвори вратата зад нея и свали робата си. Втъкна я под вратата и остави момичето в пълен мрак.
Иневера също можеше да призовава слабото сияние на заровете си, но предпочиташе да не го прави. Евджах’тингата я предупреждаваше, че дори подобна употреба може да ги отслаби. Дамаджата бе изваяла своите зарове в пълен мрак, а Иневера не виждаше защо да не последва стъпките ѝ. Еверам ще води ръцете ти, ако си достойна, пишеше в Светата книга.
Иневера приклекна в мрака и отправи молитва към съименницата си. Извади заровете и пособията и ги разположи в спретната редица на равно разстояние едно от друго. Беше приключила с четиристенния и шестстенния зар, сега работеше по осемстенния. Действаше бавно и старателно — оформяше, оглаждаше, вграждаше символи, всичко в ритъма на дъха си.
Мина време. Нямаше представа колко. Звън прекъсна унеса ѝ и отекна в тишината на стаичката ѝ.
Мелан беше завършила заровете си.
Иневера бързо събра своите хора обратно в торбичката и прибра инструментите. Тази вечер нямаше да се работи повече. Тя вдиша дълбоко няколко пъти и се показа от Стаята си.
Останалите момичета вече се бяха събрали около Мелан, чието лице сияеше победоносно на защитената светлина. Вдигна заровете си и я обляха възклицания на обожание и завист. Зърна Иневера и се усмихна студено.
Иневера върна усмивката ѝ и се поклони.
Събраха се в стаята за уроци, Мелан клекна, а останалите ний’дама’тинги я обградиха в полукръг. Не след дълго започнаха да влизат и дама’тингите, почти всяка Невяста в двореца. Оформиха външен кръг. Последна дойде Кенева, придвижи се в средата и клекна срещу внучката си. По изражението ѝ не личеше нищичко, докато вадеше древно избеляло тесте карти. Разбърка ги, звукът — самотен насред пълна тишина.
Дамаджи’тингата постави последните три карти с лицата надолу на пода между себе си и Мелан. Извади нож, подаде го на Мелан, която поряза ръката си и остави кръвта да покапе по заровете. Защитите просветнаха меко.
Кенева посочи първата карта. Мелан раздруса заровете, докато се разгорят силно, и ги хвърли с точната техника, на която тя и останалите момичета бяха научени. Иневера проточи шия, за да прочете символите, но под този ъгъл само Мелан и Кенева ги виждаха.