Лекуваха неколцина воини, но Иневера имаше очи само за един и изтича с вик към Соли. Красивото лице на брат ѝ беше покрито с пот и прах, очите му изглеждаха изцъклени, кожата му — смъртнобледа. Силната му дясна ръка бе разпорена от рог на алагай, почти откъсната. Точно под рамото му бяха пристегнали здраво превръзка, ала чаршафът под него беше прогизнал от кръв. Още много кръв навярно бе пролял по пода на шатрата, както и по пътя дотук.
Иневера беше Оброчена на Еверам, нямаше име, нямаше и семейство, но не я беше грижа — хвана главата на брат си и внимателно завъртя лицето му към себе си.
— Соли — прошепна тя, като отмести потните кичури от челото му. — Тук съм. Ще се грижа за теб и ще те излекувам. Кълна се.
В очите му проблесна съзнателна искрица. Соли опита да се засмее, но вместо това се закашля и устните му се осеяха с капчици кръв. Гласът му хриптеше влажно.
— Дългът ми е аз да се грижа за теб, сестрице, не обратното.
— Вече не, братко — прошепна Иневера и лицето му се разми пред очите ѝ.
— Няма да успеем да спасим ръката му — каза Кева зад нея. — Нито с отвари, нито с хора. Ще трябва да я ампутираме.
Ако на дама’тингата ѝ пречеше избликът на емоция, не го показа с нищо.
— Не! — извика Касаад. — Стига ми, че Еверам ме е наказал със син пуш’тинг, но няма да е и сакат! Изпратете го на Самотния път и се молете Еверам да му прости, че си е прахосал семето!
Кашив изрева от болка и скръб и се нахвърли върху Касаад. Лесно го събори на пода и притисна яростно главата му. Приятелите на Касаад понечиха да се намесят, ала воините на Кашив им препречиха пътя.
— Соли никога не е значел нищо за теб! — викаше той. — За мен е всичко!
— Покварили сте го! — изръмжа Касаад. — Истински шарум няма да живее сакат!
Кева цъкна с език и поклати глава.
— Сякаш мненията им имат някакво значение. — Плесна рязко с ръце. — Достатъчно! Вън, всички! Всеки невредим шарум, когото намеря в шатрата си, след като преброя до десет, ще е кхафит преди залез-слънце!
Това привлече вниманието на всички. Воините се изнизаха навън, а Кашив пусна Касаад незабавно, вдигна се на крака и се поклони дълбоко.
— Извинявам се, задето понечих да нараня другиго в този дом на целение, дама’тинга. — Погледна Соли с очи, пълни с болка, и падна на колене, като притисна чело в пода. — Моля ви, най-благородна Невясто, не наказвайте Соли заради действията ми. Дори еднорък, струва колкото стотина други.
— Ще го спасим — каза Иневера, макар да нямаше право да говори. — Няма да позволя на брат ми да загине.
— Брат… — Касаад вдигна светкавично глава. — Еверам брадати, Иневера?!
Изражението се оживи от страховита емоция и с изненадваща скорост той грабна копието си от земята и изрита дъщеря си встрани. Неподготвена, Иневера се строполи на пода и се надигна навреме, за да види как Касаад забива оръжието в гърдите на сина си.
— По-добре мъртъв, отколкото сакат пуш’тинг, спасен от милозливото сърце на сестра си!
Кашив незабавно го улови, притисна едната си ръка към гърлото му, а в другата лъсна дълъг закривен нож. Иневера се спусна към Соли, ала ударът на баща ѝ бе смъртоносен.
— Не заслужаваш да умреш от копие или лапа на алагай — изрева Кашив в ухото на Касаад. — Ще те изкормя, както кхафитите кормят свине, и ще те гледам как умираш. Заслужаваш да умреш хиляда пъти, хиляда пъти по хиляда в Бездната на Ний!
Касаад се изсмя и също изкрещя, в полунесвяст:
— Сторих Волята на Еверам и ще пия от Райските реки! Евджахът учи: Порази с десницата си пуш’тинга и сакатия!
Кева се приближи.
— Също така ни учи да не пием ферментирало зърно. И друго: На смърт се обричаш, вдигнеш ли ръка срещу Оброчена на Еверам.
Беше вярно. Наказанието за нападение над ний’дама’тинга беше същото като това да посегнеш на дама’тинга — съгрешилият добиваше сана на кхафит, а после го екзекутираха. Само потърпевшата Оброчена или Невяста можеше да опрости присъдата.
Кева грабна собствения си извит нож и започна да разрязва черните одежди на Касаад. Той крещя и се мята, но тя го улучи с няколко бързи удара в средоточията на силата му и крайниците му се отпуснаха.