— Вече си кхафит, Касаад, чиито други имена няма никога повече да бъдат споменати. Завинаги са затворени за теб Портите на Рая, а ако Великомъдрият Еверам се смили над жалката ти душа и я върне в Ала, моли се да не си толкова глупав в следващия си живот. — Тя се обърна към Иневера и ѝ подаде ножа. Кашив рязко изопна назад гръбнака на Касаад, за да го порази тя по-лесно.
Касаад нададе вой, започна да се моли, ала в ничии очи край него нямаше и капчица съчувствие. Накрая се успокои и погледна Иневера.
— Ако ще прахосаш живота на истински воин заради еднорък пуш’тинг, така да бъде. Побързай, дъще.
Иневера дълго време се взира в очите му, а кръвта ѝ клокочеше от необуздани и неназовими чувства. Сребърната дръжка на ножа сякаш се нажежи в ръката ѝ и от нея покапа пот.
— Не. Няма да убия собствения си баща — рече накрая. — И не заслужаваш бърза смърт.
Погледна Кева.
— Според Евджаха мога и да го пожаля.
— Не! — отново Кашив. — Ний да те вземе, момиче, ако не въздадеш справедливост за брат си! Ако не искаш да омерзяваш неопетнената си плът, само кажи и ще го поразя със своята десница като с твоята!
— Нали разбираш какво означава да го пожалиш? — Кева попита, пренебрегвайки Кашив. — Еверам трябва да получи кръвна отплата за нанесената му обида.
— Ще получи — каза Иневера.
Кева кимна и взе един турникет, след което го пристегна здраво около крака, с който Касаад бе ритнал Иневера. Погледна Кашив.
— Дръж го здраво.
Воинът кимна и стегна желязната си хватка.
Иневера не се поколеба и развъртя ножа си така, както месар транжира добитък. По ръцете ѝ плисна гореща кръв, когато коленната става изпука и долната част на крака на Касаад тупна на земята. Баща ѝ огласи с писъците си цялата шатра, но в нея всякакви писъци бяха, тъй или иначе, намясто.
Иневера сграбчи Касаад за брадата и той рязко спря да вие, когато тя усука главата му, така че да я гледа в очите.
— Ще отидеш при Манвах и ще ѝ служиш, сякаш е самата дамаджи’тинга. Ако го изпълняваш всеки ден до края на дните си, може да се смиля над теб и да ти позволя да умреш в черно. Но ако още веднъж удариш майка ми или не се подчиниш и на най-малката ѝ прищявка, ще разбера и ще те лиша и от другия ти крак, и от всичките ти крайници. Ще живееш дълъг живот без тях, а когато умреш като кхафит, уличните псета ще те изядат и изсерат в някоя канавка.
Кашив пусна Касаад, а той нададе нов писък на страдание. Посочи Иневера с показалец.
— Крайник? Един крайник на този пиян идиот? На толкова ли оценяваш Соли?
Със светкавично движение Иневера счупи показалеца му и почти едновременно с това прекъсна живеца на крака му. Докато Кашив се олюляваше, тя го сграбчи и го преметна през тялото си. Той се строполи тежко по гръб.
— Смееш да съдиш сестринската ми обич? Смяташ, че моята кръвна връзка с него е по-слаба от тази на твоето семе?!
Кашив я погледна с изстинало лице, с изстинали очи.
— Душата ми е готова за Самотния път, Иневера ва Касаад. Убих премного алагаи, сдобих се и с наследник. Не съм те докосвал. Имаш правото да ме убиеш, но не и да ме лишиш от Рая както баща си. Ще седя в чертозите на Еверам редом със Соли и ще го утешавам под дъжда от камилска пикня, който сестра му лее връз душата му, като позволява на този свинеядец да диша. — Той се озъби. — Порази ме. Направи го!
В очите му пламна лудост и Иневера разбра колко силно той желае смъртта.
Тя поклати глава.
— Махай се оттук. Никога не бих те убила, задето обичаш брат ми тъй силно, та любовта да ти е изпила мозъка до капка.
Когато Иневера се върна в палата на дама’тингите, тя пое направо към Подземието. По това време на деня там имаше малко момичета и всички до една бързаха за уроци. Иневера пък трябваше да преподава, преди да влезе в Стаята си по-късно същия следобед.
Ний’даматигна Шасел сплиташе бидото си след баня и Иневера щракна с пръсти, за да ѝ привлече вниманието. Макар и по-голяма от Иневера, Шасел подскочи стреснато.
— Имам работа — каза Иневера. — Поеми урока по билкарство за начинаещи.
— Разбира се, ний’дамаджи’тинга. — Шасел се поклони и изтича да се заеме с урока.
Ний’дамаджи’тинга. Наследницата на Кенева. Разбира се, не беше официално звание и всяко момиче, което дама’тингите чуеха да го използва, щеше да получи сериозно наказание.
Иневера никога не бе нареждала на друго момиче, нито пък имаше право, но сега това не я интересуваше. Най-после сама. Хвърли се на койката си и се разплака в агония. Опита се да улови водата си в мускалчета за сълзи, за да ги предложи на Еверам с молитви за душата на брат си, но ръцете ѝ се тресяха. Зарови лице във възглавницата и грубият плат попи сълзите.