Докато шепнеше тези думи, тя раздруса заровете в шепи и усети как се затоплят в дланите ѝ. Измежду пръстите грейнаха слаби лъчи, червеникаво сияние поръби кожата ѝ и затанцува по стените на стаичката.
Беше забранено момичетата сами да изпробват заровете си. Според повелите трябваше да се чуе звънчето, което да оповести началото на изпитанието, ала Иневера не я беше грижа. Усещаше силата в ръцете си и не можеше да чака повече.
Хвърли заровете.
Те се пръснаха по пода и грейнаха още по-ярко. Завъртяха се неестествено, подчинени на волята на символите по тях, а не на законите на физиката и геометрията. Спряха — някои символи още пулсираха глухо, а други — ярко, трети пък останаха тъмни. Четенето на заровете беше колкото наука, толкова и изкуство, ала за Иневера смисълът на тези пред нея бе ясен като този на думи върху пергамент.
На 1077-ото зазоряване в Лабиринта ще заплаче момче. Направи от него мъж, за да поеме той по пътя на Шар’Дама Ка…
Иневера усети как се изчервява и вдиша дълбоко, за да открие равновесието си. Трябваше да открие преродения Шар’Дама Ка? Значеше ли това наистина, че тя е преродената дамаджа, както на шега я бе нарекла Кева? Ала нямаше как да разбере — заровете четяха съдбините на другите, никога тези на собственика си.
— Направи от него мъж — прошепна тя на себе си.
Символите не даваха точния смисъл на тази фраза. Дали значеше традиционната церемония по забулването на шарумите? Първо сексуално преживяване? Образование и обучение? Брак?
Отново ги раздруса.
— Еверам, Създателю на Небосвода и Ала, Дарителю на Светлина и Живот, какво трябва да сторя, за да направя от това момче мъж?
Символите отново и проговориха, макар отговорът им да бе отново далеч от ясен, и я изпълниха с нови страхове.
Шарак Ка наближава. Избавителя трябва да има всяко преимущество…
Шарак Ка. Първата война. Без Избавителя кладенецът на човечеството щеше да пресъхне вовеки и последните искрици светлина на Еверам щяха да изчезнат от Ала.
Избавителя трябва да има всяко преимущество.
Тя бързо събра костите и ги вдигна. Заобръща ги така, че да се разгорят ярко, за да види най-после цялата стаичка, в която бе прекарала безбройни часове, ала никога не бе виждала ясно. Светлината се отрази от сребърните звънчета в плитката ниша в една от стените.
Бяха минало дните ѝ на живот в мрака. От сега нататък заровете щяха да озаряват пътя ѝ.
Изпитанието за булото дойде и отмина сякаш в миг. Иневера никъде не се усъмни в отговорите си и ги даваше незабавно, макар Кенева да имаше много повече въпроси, отколкото беше задала на Мелан или на кое да е от момичетата, спечелили си булото след нея.
Дамаджи’тингата добавяше към питанията си полуистини и уловки, опитвайки се отново и отново да обърка Иневера. Струпаните край тях дама’тинги и ний’дама’тинги си зашушукаха, чудейки се дали Иневера не е сгрешила някъде в самото начало и затова Кенева проточва толкова дълго разпита. Заровете даваха субективни отговори и грешки се случваха — една бе допустима, но никога две.
И макар Иневера да усещаше съмнението в жените наоколо, за нея това бе просто слаб ветрец. Усещаше мъдростта на Еверам у заровете си и говореше уверено с Неговия глас. Нямаше грешки и двете с Кенева го знаеха. Накрая възрастната жена кимна.
— Добре дошла, сестро.
Истинските дама’тинги сподавиха реакциите си, макар че тихите им разговори секнаха моментално. Някои от ний’дама’тингите обаче нададоха радостни възгласи, макар и не всички. Иневера ги обходи с поглед и се спря на Мелан, която я гледаше като изсечена от камък.
Момичето кимна едва забележимо, ала погледът ѝ бе суров. Трудно бе да се каже дали бе сторила това в знак на смирение, или на закана. За Иневера нямаше особено значение.
Там, в Стаята на сенките, пред очите на всички, Иневера трябваше да свали робата и бидото си и да изрече клетвата.
— Аз, Иневера ва Касаад ам’Дамадж ам’Каджи, Оброчена на Еверам, го приемам за свой пръв съпруг. Неговите желания са над тези на всички други, Неговата любов е моята най-голяма радост, Неговата воля — моята най-важна заръка, той е Създателя на всяко човешко величие и всяка човешка истина, всички останали мъже са бледи сенки на Сиянието му. Заклевам се сега и навеки, а след смъртта си ще се присъединя към своите сестри, останалите му съпруги, в Небесния харем, където ще сетя Неговото съкровено докосване.