— Чух клетвата ти и ще следя да я спазваш неотклонно — рече Кенева и вдигна заровете си, които светеха ярко.
— Чух — рече Кева и вдигна своите.
— Чух — повтаряха останалите дама’тинги една по една и вдигаха заровете си.
— Чух. Чух.
Отведоха Иневера до една мраморна маса и я принудиха да коленичи, да постави длани на камъка и да притисне чело към него. Плитките вдлъбнатини в камъка показваха къде безбройни други нейни сестри бяха коленичили преди нея.
Кенева извади голямо парче мрамор, което сякаш някога е било оформено като мъжки член, но вековете употреба бяха изтъркали главичката, така че почти не се различаваше по форма от ствола.
Кева взе бокал със светена вода и обля фалоса, като мълвеше молитви. После извади мускал със светено масло, поръси с тях мрамора и раздвижи ръце по дължината му, сякаш удовлетворяваше мъж. Използва всички седем святи докосвания и разстла маслото равномерно по всеки сантиметър.
Кенева взе парчето мрамор от нея и се придвижи зад Иневера, която сви бедра пряко волята си, знаейки, че е най-неподходящото нещо, което би могла да стори.
— Страхът и болката… — започна Кенева.
— … са само вятър — довърши Иневера. Последва ритъма на дъха си и откри центъра си. Позволи на бедрата си да се отпуснат.
— С това аз консумирам съешението ти с Еверам — каза Кенева и без колебание пъхна фалоса в Иневера, която изпъшка от болка. Кенева започна да тласка и да върти парчето камък. Болката облада Иневера, ала тя се огъна като палма и вместо това потъна в екстаза от това, че най-после е Невяста на Еверам. Той беше нейният истински жених и разговаряше с нея през хората. Най-после Иневера разбра какво е да си Невяста на Еверам. Никога повече нямаше да е сама. Той винаги щеше да я напътства.
Кенева спря.
— Свърши се, Невясто на Еверам.
Иневера кимна и бавно се надигна — между бедрата си усещаше остра болка, а надолу по тях се стичаше кръв. Когато се изправи, коленете ѝ се подгънаха за миг, ала остана права. Кенева извади парче чисто бяла коприна, което привърза около лицето на Иневера.
Тя се поклони.
— Благодаря, дамаджи’тинга.
Кенева отвърна на поклона ѝ, а Иневера се обърна и закрачи, гола, с изключение на торбичката с хора на кръста си, покрай останалите жени и към входа. Гърбът ѝ бе изпънат, осанката — горда.
Получи лични покои и в двореца, и в Подземния дворец. Бяха огромни и пищни, отрупани със скъпи килими, копринени завивки и дебели кадифени завеси. Имаше сервизи от злато, сребро и деликатен порцелан. Магическата светлина в покоите можеше да се усилва и отслабва, имаше и лична мраморна баня, обградена от топлинни защити, които можеха да сгряват или изстудяват водата според желанието на Иневера. Магия, достойна за един дамаджи, само в името на нейното простичко удобство. Можеше да контролира всичко това чрез един от каменните пиедестали, с които се беше научила да работи още като ний’дама’тинга.
Още щом остана сама, Иневера отиде до килера си, където се намираха около десетина одежди от чисто бяла коприна. Тя си избра две. Първата разстла по балдахиненото си легло. Втората направи на парчета с ножа си.
Евнусите вече бяха затоплили водата ѝ. Тя потъна насред прекрасната топлина и внимателно се обтри. Усети по остриганата си глава наболите косми и се усмихна. Никога повече нямаше да се налага да бръсне главата си, макар да продължаваше ежедневно да бръсне краката си и между тях.
Цялата розова и лъсната от банята, тя намери четка и мастило и изрисува няколко защити около женствеността си. Кръвта беше спряла, а коричката бе отмита от водата — въпреки това Иневера още усещаше болката от съешението си с Еверам.
Затвори дебелите завеси и призова защитената светлина по стените в стаята си, приклекна на пода и вдиша дълбоко, за да открие центъра си, докато се молеше. След това бръкна в кесията си и извади осмата кост. Беше груба, като парче обсидиан, избито от недрата на Ала с кирка.
Беше също така безценна — магия, с която да прави каквото поиска. Кашата от кръв и плът на демони, която се движеше през стените на замъка, бе полезна само за определени неща, ала чистата кост можеше да подхрани безкрайно разнообразие от заклинания. Щеше да измине цяла година, преди да се сдобие с втора за себе си, с изключение на тези, които щеше да употребява в лечителската шатра. Несъмнено вече се ширеха догадки за какво ще използва осмата си кост Иневера — може би като магически щит около себе си, както правеха много от другите дама’тинги.