Манвах вдигна рамене.
— Че трябва да слезеш в Лабиринта по време на хиляда седемдесет и седмата зора.
Иневера остана като зашеметена.
— Само това ли? Това ли ще ме посъветваш? След три години ще се срещна с Избавителя, а ти искаш… да не мисля за това?
— Ако искаш, мисли, двоуми се, терзай се — отвърна Манвах. — Но годините няма да отминат по-бързо. — Изгледа Иневера многозначително. — Убедена съм, че ще намериш с какво да се занимаваш дотогава. Ако ли не, имам предостатъчно кошници за плетене.
Иневера довърши своята.
— Права си, разбира се. — Изправи се, за да я добави към купчината, и видя, че дори ужким чистият плат, върху който беше седнала, оставяше петна от прах по безупречната ѝ роба. — Приемам поканата ти да плетем заедно отново, стига да ми намериш по-чисто място за сядане.
— Ще купя копринена постелка за безценното ти дупе, дама’тинга — каза Манвах, — но ти ще я изплатиш в изплетени кошници.
Иневера се усмихна широко.
— Искаш три драки на кошница. Ще има да плета години наред.
Под булото си Манвах също се усмихна.
— Цял живот, ако ще купувам нова постелка за всяко посещение. Но една дама’тинга не заслужава нищо по-малко от това.
Девета глава
Ахман
308-313 г. СЗ
Иневера крачеше през тъмните улици на Пустинното копие, без да чувства и капчица от някогашния страх от нощта извън подземията. Дори заровете да не бяха предрекли, че ще види момчето на сутринта, бяха изминали цели три години. Торбичката с хора на Иневера съдържаше достатъчно кости, за да се защити от всякакво нападение, било то демонично, или не, а само Кева още можеше да ѝ се опре в бойните техники на шарусахк.
Нощем в древния град цареше покой. Иневера се опита да свали всички натрупани години, да си представи време, когато боите по стените на зданията още са били ярки, позлатата — неолющена, а по колоните не е пъплела плесен. Да си представи каква е била Красия само преди триста години, преди Завръщането.
Образът дойде в ума ѝ моментално и Иневера се закова на място, удивена. Пустинното копие бе център на огромна империя в разцвета на мощта си, а същинският град наброяваше милиони жители. С помощта на акведукти пустинята тънеше в зеленина, а в града се издигаха медицински и научни средища на познанието. Машини вършеха работата на сто дал’тинги. Шарик Хора все още беше най-великият храм на Еверам, но навсякъде из града и покрайнините му имаше още стотици, за да славят подобаващо Създателя.
Имаше мир. Стълкновенията се простираха до спорадични набези на пустинните племена, за да задигнат някоя жена или да завладеят някой кладенец.
Но тогава дойдоха демоните, а идиотът андрах призова всички на алагай’шарак дори след като бе ясно, че са изгубили бойните защити.
Иневера потрепери и се върна в настоящето. Празният град вече не изглеждаше спокоен, нито красив. Приличаше на гробница, като изгубения град на Анокх Слънце, превзет от пясъците преди хиляди години. Това чакаше и цяла Красия, ако някой не овладееше тази вълна на бавна разруха. Шарак Ка идеше и ако дойдеше утре, цялото човечество щеше да се погуби.
— Но това няма да се случи — обеща тя на пустите улици, — няма да го позволя.
Иневера ускори ход. Зората не бе далеч, а тя трябваше да извърши предсказанието, преди слънцето да се отлепи от хоризонта.
Обучаващият офицер Керан кимна, когато я видя да приближава, без да каже и думичка, задето дама’тинга вървеше без придружител в тъмното. Очакваха я, а и шарумите нямаха право да разпитват дама’тингите за каквото и да било.
Беше се съветвала със заровете многократно за този ден, но независимо как задаваше въпросите си, нейните хора даваха уклончиви отговори, пълни с недомлъвки и двусмислие. Бъдещето беше живо и човек никога не можеше да го узнае недвусмислено. Изменяше се непрестанно, всеки път, когато някой използваше дадената му по рождение свободна воля, за да направи избор.
Но дори сред мъглата имаше непоклатими ориентири. Можеше лека-полека да се докопа до сигурна информация. Брой крачки, направления, брой завои, дадени напосоки, успяха да подскажат на Иневера, след като беше прекарала седмици прегърбена над карти на Лабиринта, да пресметне точно къде ще се намери това момче.
Ще го познаеш незабавно, бяха ѝ казали заровете, но това не бе особено разкритие. На колко момчета би могла да попадне, сами и ридаещи в Лабиринта?