— Млад и силен. Но всички, оцелели в първата си нощ, са били такива. По-млад си от обикновено, а това рядко е хубаво.
— Смъртта ми ли ще предречеш? — попита Ахман.
— Че и дързък! — измърмори тя и отново потисна усмивка. — Може да има надежда за теб. Коленичи, момче.
Той го стори, а тя разстла бялото молитвено чердже насред прахта в Лабиринта, след което коленичи срещу момчето.
— Какво ме интересува смъртта ти? — попита тя. — Тук съм, за да предрека живота ти. Смъртта ти е нещо между теб и Еверам.
Отвори торбичката си с хора и изтърколи заровете в дланта си. Пулсираха от магическа сила. Зората наближаваше бързо. Ако искаше да чете бъдещето му, трябваше да го стори сега.
Ахман се ококори и тя вдигна заровете към него.
— Алагай хора.
Той се дръпна назад. Иневера не можеше да го вини, защото още си спомняше собствената си първа реакция при гледката на демонски кости — ала ако това бе сред слабостите му, тя трябваше да я изкорени.
— Пак ли се уплаши? — попита тя с равен тон. — Какъв е смисълът от защитите, ако не да обърнат магията на алагаите в наша полза?
Ахман преглътна с мъка и отново се приведе напред.
Бързо си възстановява центъра, помисли си тя със странна гордост. Не беше ли му казала първо тя, че трябва да прегръща болката си?
— Изпъни ръка — нареди му тя и извади закривения си нож. Дръжката беше от сребро, обсипано със скъпоценни камъни, а по стоманата бяха изписани защити.
Ръката на Ахман не трепна, когато тя го поряза и стисна раната, за да размаже кръвта му по дланта си. Взе алагай хората в ръце и ги раздруса.
— Еверам, Дарителю на Светлина и Живот, умолявам те, нека тази смирена твоя следовница научи бъдещето. Разкажи ми за Ахман, син на Хошкамин, последен от рода на Джардир, седми син на Каджи.
Усети мощта на заровете, докато потракваха в ръцете ѝ.
— Той ли е прероденият Избавител? — промълви тя, твърде тихо, за да я чуе момчето.
И ги хвърли.
Иневера изгуби всякаква следа от центъра си и се взря жадно във все още търкалящите се зарове. Още от първите символи обаче кръвта ѝ се вледени.
Избавителя не се ражда. Той се създава.
Тя просъска и запъпли по земята, без да внимава какви следи оставя прахта по робата ѝ, докато се взираше в остатъка от отговора.
Това може би е той, но ако си спечели воала или познае жена, преди да му дойде времето, ще умре и пътят му към Шар’Дама Ка ще бъде прекъснат.
Създавал се, а не се раждал? Момчето пред нея може би е той? Невъзможно.
— Може да са били осветени неволно — измърмори тя под нос, събра костите и поряза момчето отново, за да опита пак, този път по-енергично от първия път.
Въпреки това заровете се разположиха по същия начин.
— Не може да бъде! — извика тя, грабна ги и ги хвърли за трети път, като този път ги завъртя.
Нищо не се промени.
— Какво има? — осмели се да попита Ахман. — Какво виждаш?
Иневера вдигна рязко глава и присви очи.
— Не ти е отредено да знаеш собственото си бъдеще, момче.
Той се отдръпна уплашен, а тя върна костите в кесията си, надигна се и изтупа прахта от одеждите си. През цялото време дишаше, както бе научена, за да си върне равновесието, макар сърцето ѝ да блъскаше бясно.
Погледна момчето. Беше само на дванайсет и нямаше понятие от бремето, което витаеше над него в безкрайните възможности на бъдещето.
— Върни се в шатрата на каджи и прекарай остатъка от нощта в молитва — нареди му тя и си замина, без дори да се обърне назад.
Иневера бавно излезе от Лабиринта. Дама Кхеват, свръзката между дамаджи Амадеверам, Еверам и шарумите на каджи, щеше да я чака. Навярно цялото племе беше затаило дъх, както се случваше всеки път, когато дойдеше време някой потенциален шарум да разбере съдбата си в края на своя Хану Паш. Ала племето не я тревожеше, а Кхеват. Този дама беше проницателен и влиятелен, от род с кръвна връзка чак до съветниците на първия Избавител. Ползваше се с пълното одобрение на своя дамаджи, както и на Шарум Ка и на андраха. Дори дама’тингите трябваше да внимават как действат край хора като дама Кхеват.
Ала какво можеше да му каже? По традиция отговорите на дама’тингата можеха да бъдат само два: да и не. Да, това момче е достойно да приеме черния воал и да се нарече мъж. Не, това момче е страхливец и слабак, който ще се строши като зле изкована стомана. Дама’тингите виждаха повече, разбира се, зърваха възможности и събития, но на мъжете не им бе отредено да знаят тези неща, дори на даматите.