Можеше да даде някакви подробности. Заровете често показваха неупотребен потенциал, даваха поглед върху бъдеще, в което момчето можеше да си спечели име на точен стрелец или на защитник, или на водач. Последните попадаха под зоркия поглед на дамата и след година най-добрите от тях отиваха в Шарик Хора, за да се обучават за кай’шаруми.
Понякога заровете нашепваха за недостатъци. Кръвожадност. Глупост. Горделивост. Ала всеки шарум си имаше подобни несъвършенства и дама’тингите рядко ги споменаваха, освен ако не криеха риск шарумите да навредят на тези край себе си.
Ала когато Иневера потвърдеше, че Ахман е подходящ за черното, всичко това щяха да са просто предложения, които даматът и Шарум Ка можеха да послушат или да пренебрегнат според желанията си.
Направи от него мъж, бяха казали заровете и дори на дванайсет Ахман Джардир очевидно беше достоен за черните одежди. Ала дори да можеше да се превърне в Избавителя, в настоящото си състояние бе крайно уязвим, както самата Иневера се бе уверила. Никой не можеше да се издигне така главоломно, без да си спечели врагове — ако някой разбираше тази истина напълно, то това бе Иневера. А и заровете бяха казали, че ако Ахман получи воала си, преди да му е дошло времето, то той ще умре.
Избавителите не се раждат, те се създават. Трябваше ли да се намеси тогава? Затова ли я бяха изпратили заровете при него точно сега? Или сред племената имаше още стотици потенциални Избавители, които само чакаха някой да ги „създаде“?
Иневера тръсна глава. Рискът беше твърде голям. Трябваше да пази това момче, своя бъдещ съпруг. Да пази честта му, ала по-важно — живота му.
Ако той приемеше черното на шарумите, тя не можеше да стори много. Не можеше да му забрани Лабиринта, нито пък дживах’шарумите в големия харем. Не можеше да го защити от всеки нож и копие, насочени към гърба му.
Направи от него мъж, но не преди да му е дошло времето. Ала как да разбере кога времето е дошло? Заровете ли щяха да ѝ кажат? Ако му откажеше пътя на шарумите сега, имаше ли начин той да се върне обратно в него?
Тя свърна зад един ъгъл и както можеше да се очаква, натъкна се на Кхеват. Навярно офицерът го беше извикал. Тя намери центъра си и го приближи с плавна стъпка, очите ѝ — маска на безоблачна ведрина.
— Благословена бъди, свята дживах. — Кхеват ѝ се поклони и тя кимна в отговор. — Предрече ли смъртта на Ахман Джардир?
Иневера кимна безмълвно.
— И? — В гласа на дамата се прокрадна съвсем леко раздразнение.
Иневера заговори с равен тон:
— Твърде е млад за черния воал.
— Недостоен ли е? — попита Кхеват.
— Твърде е млад.
Кхеват се намръщи.
— Момчето има невероятен потенциал.
Иневера погледна Кхеват, без да мигне, и вдигна рамене.
— Тогава не е трябвало да го изпращате в Лабиринта толкова млад.
Лицето на дамата притъмня. Беше влиятелен, а и беше доверен съветник на още по-влиятелни хора. Не беше свикнал да го скастря никой, камо ли жена. Дама’тингите стояха под даматите в йерархията на града.
— Момчето успя да убие демон. Повелите на Еверам са ясни…
— Що за безсмислици! — рязко го прекъсна Иневера. — Има изключения от всяка повеля, а това момче е още на половин десетилетие от това да възмъжее напълно. Да го пускате в Лабиринта, е лудост.
Гласът на дамата стана суров.
— Решението не е твое, дама’тинга.
Иневера събра вежди, а по лицето на дамата премина съмнение. Може и да бе по-високопоставен от нея, ала в собствената им сфера на познание властта на дама’тингите не подлежеше на въпрос.
— Може би не — съгласи се тя, — но решението дали да приеме черния воал е мое, а той няма да го получи, и то заради вашето решение. — Вдигна торбичката си с хора и Кхеват трепна. — Да повдигнем ли въпроса в съда? Може би дамаджи Амадеверам ще ме накара да прочета вашите бъднини, за да провери дали още сте достоен да управлявате шараджа му, след като сте му струвал воин с огромни заложби.
Кхеват окръгли очи, а няколко мускулчета по лицето му трепнаха от едва сдържана ярост. Иневера нарочно го провокираше. Чудеше се дали ще се овладее. Щеше да е жалко да се наложи да го убие.