— Ако момчето се върне в Лабиринта, преди да порасне напълно, то той ще загине, а аз няма да приема подобно прахосничество — продължи тя. — Изпратете ми го обратно след пет години и може да си помисля.
— А какво да го правя междувременно? — почти се провикна Кхеват. — Не може да се върне в шараджа, защото е бил в Лабиринта, нито пък може да се присъедини във воинската шатра на каджи, без да е шарум!
Иневера сви рамене, сякаш съдбата на момчето не я вълнуваше.
— Това не е моя грижа, дама. Заровете проговориха. Еверам проговори. Вие сте създали този проблем, вие му намерете разрешение. Ако момчето е изключително, както твърдите, убедена съм, че може да му намерите място някъде. Ако ли не, сигурна съм, че на кхафитите няма им да се отразят зле един здрав гръб и две силни ръце.
Тя се обърна и се отдалечи, а спокойната ѝ крачка скриваше емоциите, които бушуваха като пясъчна буря в нея. Нарочно беше разярила дамата, за да запази той честта на момчето, дори и само напук на нея. Имаше само едно място, където Кхеват можеше да изправи Ахман: в Шарик Хора.
Ахман беше твърде голям, за да го причислят към ний’даматите, а и като цяло не бе подходящ за тази роля, но бе идеален за кай. Доколкото Иневера знаеше, никой ний’шарум не бе призоваван за подобно обучение, преди да си е спечелил черния воал, но пък Евджахът не го и забраняваше. В Шарик Хора Ахман щеше да се научи да чете и да смята, щеше да бъде обучен във философия, стратегия, изписване на защити и по-висшите форми на шарусахк.
Шар’Дама Ка щеше да има нужда от това познание във всеки случай.
Трябва да му дам всяко преимущество, помисли си Иневера.
Както Иневера се надяваше, Ахман замина за Шарик Хора още на следващия ден. Дама Кхеват се подсмихна под мустак при следващата си среща с нея, вярвайки, че я е надхитрил. Тя му позволи да смята така.
Иневера често следеше напредъка на Ахман оттогава, като се спотайваше в нишите на подземния храм, където се обучаваха ний’даматите. Момчето беше крайно изостанало в много отношения и се отнасяше с особена неприязън към първите си уроци — вярваше, че е научил всичко нужно в шараджа.
Бързо бе разубеден, а избиха неприязънта от главата му с бой. Не след дълго се зае старателно с уроците си и от там нататък напредваше с широки и уверени крачки.
Почти в същия ден седем години по-късно звънчетата на Мелан отново прозвучаха. Иневера наблюдаваше изпитанието ѝ спокойно, макар да знаеше, че много от дама’тингите ще застанат на страната на Мелан, ако успее.
Гласът на Кенева бе остър, тя внимателно се взираше в заровете, а въпросите ѝ бяха засукани. Мелан обаче премина без нито една грешка — събираше заровете със здравата си ръка и ги хвърляше със сакатата.
По-късно същия ден Иневера вървеше по дългия коридор на подземния дворец към личните си покои — Мелан я чакаше пред вратата. Беше с новата си роба и с було, но дори с изключение на лесно разпознаваемата ѝ стойка осакатената ѝ ръка с нокти като на алагай я отличаваше достатъчно ясно.
Мелан посочи Иневера с един от дългите си нокти и рече:
— Измами ме.
В коридора нямаше никого другиго, ала Иневера не отстъпи. Заровете не я бяха предупредили за нападение, но това не значеше, че не може да очаква такова. Хората разкриваха неща, които смъртните нямаха силите да разтълкуват сами. Можеха да я предупредят за скрита отрова, но бдителността бе нейна работа. Еверам нямаше място в сърцето си за слабите.
Тя поклати глава.
— Не, Мелан, сама се измами. Трябваше само да те побутна в онази посока, а после ти направо се втурна натам. Ако беше запазила центъра си, щеше да си завършила заровете си година преди мен. Ала позволи на горделивостта и завистта си да те обладаят, имаше глупостта да приемеш ваенето на свещените зарове като състезание с камили. Тогава не заслужаваше булото.
Мелан присви очи така, че се виждаха само тъмните ѝ зеници.
— А сега заслужавам ли го?
— Провалът ти навярно те е смазал — каза Иневера. — Болката, унижението, белезите, които не ти позволяват да забравиш. Повечето момичета щяха да се прекършат и да напуснат двореца на дама’тингите. Дори неуспяла ний’дама’тинга е добра партия за съпруга. Някой богат дама с радост би пренебрегнал ръката ти в замяна на обучението ти в танца по възглавниците, да не говорим за познанията ти по билкарство и магия. Можеше да си осигуриш брак и добра позиция като дживах ка на достоен съпруг.