Мелан дишаше тежко, а булото се ветрееше пред устата ѝ.
— Но това не те победи — продължи Иневера. — Нужни са били невероятна смелост да пренебрегнеш погледите, подигравките и Стаята за ваене на зарове ден след ден — и невероятна воля, за да запазиш центъра си сред всичко това и да изваеш седем зара от седем кости. Заслужаваш булото.
Иневера хвърли бърз поглед към ръката на Мелан. Не от страх, а за да напомни на Мелан за позицията ѝ в негласната йерархия, както и да ѝ намекне какъв е рискът да се отнася с Иневера както бабаит в базара — с някой кхафит.
Мелан погледна ръката си и поклати глава, сякаш се отърсваше от унес. Вдиша отново и направи крачка назад, като отпусна ръка.
Без да го показва, Иневера се подготви. Ако предстоеше нападение, то щеше да се случи сега.
— Можем да приключим с това тук, Мелан. Не ти мисля злото. Каквито и да са били мотивите ни, имах нужда от уроците, които ми даде, както и ти — от моите, струва ми се. Сега сме преродени като Невести на Еверам и е време да оставим враждата зад себе си, в Подземието на ний’дама’тингите, където ѝ е мястото.
Иневера протегна ръце.
— Добре дошла, сестро по свят брак.
Мелан остана неподвижна, дори не примигваше. Сковано направи крачка напред, после още една и накрая попадна в здравите обятия на Иневера, която я притисна към себе си отчасти за да усети Мелан по-силно значимостта на момента, отчасти за да неутрализира ноктестата ѝ длан.
Бавно и пресекливо, ала все по-силно и продължително, сякаш се пропукваше язовир, Мелан се разрида.
В деня, когато Джардир спечели воала си — първият, който бе успял да го стори, без да е бил преди това дал’шарум, — Иневера вървеше по коридорите на палата на дама’тингите към крилото на дамаджи’тингата.
Срещна групичка Невести и те церемониално отстъпиха от пътя ѝ в прецизна последователност. Напомняха на Иневера за ято птички. Първата, която отстъпи от пътя ѝ, беше най-младата и нископоставена, а последната — най-възрастната и влиятелна.
Чаена политика. Кенева сервираше чай по Новолуние всеки месец и определяше кой къде сяда с голямо старание, за да покаже на жените как стоят в очите ѝ. Местата точно до дамаджи’тингата рядко се променяха, ала тези по-далеч от нея се променяха често, а борбата за статут не секваше. Дама’тингите прекарваха часове в тревоги и планове как да се издигнат в преценката на дамаджи’тингата и приближените ѝ.
Иневера потисна презрението си. През годините тя се бе придвижвала все по-близо до Кенева, докато накрая застана от лявата ѝ страна, а Кева — от дясната. Грижите на останалите Невести не значеха нищо за нея. Шарак Ка прииждаше и Иневера нямаше нервите за дребнави вражди и измислени обиди, както и за приказки коя дама’тинга била спипала някой дама за бидото, дали имал благоразположението на андраха, колко злато притежавал, колко жени имало в харема му.
За някои от дама’тингите отказът ѝ да участва в игричките им значеше, че е по-могъща, отколкото са си представяли. Какви ли тайни къташе, та да стои така над интригите в двореца? Повечето се държаха на разстояние от нея, като предполагаха — и с право, — че знае нещо повече от тях.
Ала другите смятаха незаинтересуваността ѝ за слабост. Кенева беше майстор в това да си играе с волята на Невестите и като поставяше Иневера отляво, а не отдясно и държеше булото ѝ все още бяло, а не черно, показваше, че още не е провъзгласила Иневера за своя наследница. За някои дама’тинги това значеше, че Кенева не е убедена в способностите на Иневера да води племето им и може да нареди да бъде убита, а да я наследи Кева.
Вече имаше опити за покушение срещу Иневера. Три пъти тровеха напитките и храната ѝ. Веднъж откри тунелна змия в леглото си, а след това един евнух се бе опитал да я убие.
Всеки път заровете бяха успели да я предупредят. Успя да улови пепелянката и да я затвори в кутия, престори се, че яде от отровната храна и пие отровните напитки, без да ѝ навредят. Уби евнуха, а като причина даде само това, че я обидил. Не бе длъжна да дава допълнителни обяснения.
Иневера не отвърна нито веднъж, нито веднъж не потърси кой я е нападнал. Нямаше значение дали всичко това идваше от самата дамаджи’тинга, или просто другите ѝ сестри си мислеха, че долавят слабост. Нямаше време да приготвя отрови и да разпространява зловредни слухове. Ако заровете я предупреждаваха, значи, Еверам бе на нейна страна и тя нямаше от какво да се бои. Какво можеха да сторят сестрите ѝ по свят брак срещу това?