Выбрать главу

Само за Ахман я беше грижа. Да се увери, че е в безопасност и е готов за властта, когато получи възможност да се домогне до нея. Да сее семената на мощта му. Ако той получеше възможност да се разгърне напълно, цялата политика в Красия щеше да стане безпредметна. Ако ли не, народът им щеше да се самоунищожи за броени години.

Ала след воала му нещата се променяха. Докато спеше в Шарик Хора, Ахман имаше закрила. Малцина знаеха, че той се обучава там, а и под храма на костите нямаше алагай’шарак — никой съперник нямаше да получи възможността да го издебне в гръб.

Сега обаче вече беше кай’шарум и щеше всяка нощ да предвожда мъже в битка. Иневера не се боеше особено за него срещу алагаите, ала силата и уменията му щяха да му спечелят вниманието на останалите кай’шаруми и на Шарум Ка. Даматът навярно нямаше да се побои, все още, от толкова силен воин — при това обучен да му служи, — но другите влиятелни шаруми щяха да го видят като опасност за статута си. Шарумите не си губеха времето с отрови и скрити ножове, но при всеки знак за слабост щяха да го предизвикат, както правеха вълците в глутница.

Трябваше да е до него, да хвърля заровете ежедневно и да го пази от смъртта. Красия имаше нужда от него, а той — от Иневера. Избавителя не можеше да се справи сам.

Направи от него мъж.

Думите не напускаха ума ѝ, когато го бе притиснала, за да се сгоди за нея, а вълнението от съгласието му не идваше само от изпълнения дълг към Еверам. Неграмотен до скотство само допреди няколко години, сега Джардир можеше да дебатира тактика, стратегия и философия с всеки дама, да прекърши гръбнака на всекиго, предизвикал го в шарусахк.

И беше красив. Всички тези часове, през които го наблюдаваше само по бидо и виждаше как възмъжава, бяха пробудили у нея плътски щения. Искаше за последно да разплете собственото си бидо в сватбената им нощ и никога повече да не го слага.

Иневера стигна до покоите на Кенева. Отпред пазеше Енкидо. Евнухът шарум леко сивееше около слепоочията, ала още бе също толкова силен и опасен, единственият мъж на света, който познаваше бойните тайни на дама’тингите на каджи. Позволяваше жените да го побеждават в тренировките, за да покаже как трябва да изглежда някое движение, но Иневера го наблюдаваше внимателно — той винаги контролираше ситуацията. Всяка дама’тинга, която подценяваше Енкидо, беше глупачка.

Тя направи няколко знака на езика на евнусите, бързи думи, оплетени от сръчни пръсти, а стойката ѝ изразяваше уважение, но не и подчинение.

Все пак си оставаше просто евнух.

Трябва да говоря с дамаджи’тингата, каза тя с ръце.

Енкидо се поклони.

Ще я уведомя, господарке.

Почука на вратата и влезе, когато Кенева го повика. Миг по-късно се подаде от кабинета си.

Дамаджи’тингата желае да я изчакате във вестибюла. Той посочи един диван, тапициран с коприна. Може ли да ви предложа нещо освежително?

Иневера поклати глава и махна с ръка, за да покаже, че е приключила с него. Евнухът отново застина като мраморна статуя пред вратите на Кенева. Иневера остана да чака — там, където я виждаха всички преминаващи дама’тинги — почти час.

Иневера стисна зъби. Още безполезна чаена политика. Кенева с никого не се съвещаваше вътре. Просто караше Иневера да чака пред очите на всички, за да покаже, че може.

Накрая прозвучаха звънчета и Енкидо ѝ даде знак, че може да влезе. Иневера премина прага, а евнухът затвори вратата зад нея. Иневера се поклони ниско. Прозорците на дамаджи’тингата бяха покрити с дебели кадифени завеси и не пропускаха естествена светлина. В помещението имаше само защитена светлина. Кенева я наблюдаваше с неразгадаем поглед.

— Не красиш често с присъствието си покоите ми, малка сестро.

— Грижех се за важни дела, дамаджи’тинга — отвърна Иневера, — а вашето време е твърде важно, за да го прахосвам.

— Важни дела. — Кенева изхъмка. — Може ли да попитам какви биха могли да бъдат? Уменията ти са несравними, но прекарваш твърде малко време в двореца, а и дори в шатрата за лечение — нито секунда повече от нужното. Информаторите ми са те забелязвали къде ли не из града, дори на територията на други племена.

Търся още момчета като Ахман, помисли си Иневера.