Избавителите се създават, не се раждат.
Тя сви рамене.
— Искам да опозная Пустинното копие и народа му, за да му служа по-всеотдайно.
— Това не говори добре за статута ти пред хората — отвърна Кенева — и е опасно да пристъпваш на територията на други дама’тинги.
— По-опасно от това да кръстосвам коридорите тук? — попита Иневера.
Кенева сви устни. Не значеше, че е поръчала покушенията срещу Иневера, но значеше, че знае за тях.
— Ако времето ти е толкова безценно, какво те води при мен сега?
Иневера се поклони.
— Реших да се омъжа.
Кенева вдигна вежда.
— Така ли било? И кой е този щастлив дама? Кхеват, може би? Или ще е Баден, като, така и така, сякаш не се вълнуваш от мъжка компания?
Гърлото на Иневера се сви. Кенева наистина имаше шпиони навсякъде, ала колко от това бе налучкала? Заклинанието, което ѝ бе върнало девствеността, навярно още беше тайна, ала Иневера не можеше да скрие факта, че не позволява на евнуси да посещават покоите ѝ, с изключение на тези, които бяха твърде стари, за да използват копията си. Прислужваха ѝ най-вече ний’дама’тинги. Имаше репутация, че харесва млади момичета.
— Не е духовник, дамаджи’тигна — рече Иневера. — Той е шарум.
— Шарум ли? — попита изненадана Кенева. — Още по-необичайно. Да не би да е онова момче, което успя да вкараш тихомълком в Шарик Хора?
За миг самообладанието на Иневера ѝ изневери и тя се побоя, че възрастната жена е прочела всичко в очите ѝ. Кенева се засмя.
— За глупачка ли ме мислиш, момиче? Дори и да не беше причинила онзи скандал в двореца на каджи, след като забрани на момчето да облече черното, прекарваш часове наред в катакомбите, за да наблюдаваш обучението му. Видно е за всички.
Кенева вдигна ръка, в нея — нейните древни зарове.
— И аз си имам кости.
Пръстите на Иневера я сърбяха да посегне в торбичката си. Най-могъщите ѝ кости можеха да изпепелят възрастната жена на място. Със или без черен воал, Иневера можеше незабавно да се настани на трона на дамаджи’тингата, макар че вероятно щеше да ѝ се наложи да убие Кева и още няколко от другите, за да го задържи.
И аз си имам кости, беше казала Кенева. Напомняше на Иневера, че и тя може да гледа бъдещето си, но и бе прикрита заплаха. Иневера имаше шепа хора, които беше събрала, откакто спечели булото си. Кенева навярно имаше стотици. Несъмнено беше защитена по начини, които Иневера не можеше да види, и неуспешен опит да се отърве от Кенева, щеше да има само един ответен резултат.
Иневера се поотпусна, а Кенева ѝ кимна, като върна заровете си в кесията.
— Не си се съветвала с мен.
— Съветвах се със заровете.
В очите на Кенева проблесна гняв, макар и да не облада цялото ѝ лице.
— Не си се съветвала с мен. Ами ако не си разчела заровете вярно? Никоя дамаджи’тинга не се е омъжвала от хиляда години. Еверам е нашият жених. Наистина ли нямаш никакъв интерес към позицията ми?
— Нищо в Евджах’тингата не повелява, че не мога да приема черната забрадка, ако се омъжа — отвърна Иневера. — Рядко е, но това няма значение. Заровете ми заръчаха да му дам синове и ще го сторя според закона на Евджаха.
— Защо? — настояваше Кенева. — Какво го прави толкова специален?
Иневера вдигна рамене и се усмихна бавно.
— Според Евджах’тингата правилната съпруга прави мъжа специален.
Кенева присви ядно очи.
— Хайде, махай се тогава, след като съветите ми значат толкова малко за теб. Мислех да те наставлявам в ролята ти на моя наследница, но виждам, че по-добре ще си прекарам времето, ако търся отрова в чая си… или ако сама си я приготвя.
Думите на старицата жегнаха Иневера, но нямаше какво да се стори. Опасно бе, че дамаджи’тингата знае за Ахман. Иневера не можеше да каже нищо повече, без да рискува още любопитни погледи, обърнати към него.
Ахман стискаше здраво ръката на Иневера, докато я водеше към брачните им покои. Тя също искаше да стигнат по-бързо, ала ѝ се струваше, че би я довлачил дотам, ако се бавеше след него. Той се движеше като вълк, който знаеше, че го дебнат, докато носи плячката в бърлогата си.
На останалите мъже това им се стори като нетърпение и надаваха окуражителни и недотам изтънчени възгласи и предложения. Воините обичаха да се хвалят със сексуалните си подвизи — мислеха се за джинове само защото жените под тях сегиз-тогиз изсумтяваха доволно.
Ала безбройните уроци в танца по възглавниците бяха научили Иневера да разпознава и да използва неопитността у един мъж. А Ахман в това отношение бе още момче. Никога не беше виждал гола жена, камо ли да споделя с някоя целувки и милувки. Беше ужасѐн.