Беше толкова мило.
И двамата бяха девствени в някакъв смисъл, ала Ахман нямаше представа какво да очаква в постелята, докато Иневера знаеше, че отиват там, където тя ще упражнява властта си. Познаваше седемте милувки и седемдесет и седемте позиции. Щеше да го приласкае и да го омагьоса, да го дари със славна кулминация, без той дори да осъзнае, че не притежава никакъв контрол над случващото се.
Направи го мъж.
Стигнаха до ароматизираните и напудрени покои, подготвени внимателно от Невестите. Във въздуха се носеше миризма на тамян, а свещите хвърляха смътни отблясъци. На пода ѝ бе отделено широко пространство, където да танцува, а в средата му — купчина възглавници. Щеше да го хвърли върху тях и щеше да е неин като муха в паяжина.
Иневера се усмихна под булото си, докато затваряше тежките завеси зад тях.
— Изглеждаш притеснен.
— Че как иначе? — попита Ахман. — Ти си моята дживах ка, а дори не знам името ти.
Иневера се засмя. Нямаше намерение да му се подиграва с този смях, но по лицето на Ахман прочете, че той точно така го е приел, и незабавно съжали.
— Наистина ли не го знаеш? — попита тя и махна булото и качулката си. Откакто бе станала дама’тинга, беше оставила косата си да порасне отново и сега тя висеше почти до кръста ѝ на гъсти абаносови вълни, привързана със златна ивица. Бидото ѝ беше привързано само на хълбоците.
Ахман се ококори.
— Иневера.
Сърцето ѝ прескочи. Беше я видял само веднъж, при това почти в несвяст от болка, но след всички тези години още я помнеше. Ужасът изчезна от очите му и го замени тлеещ огън, който проникна дълбоко в нея. Внезапно ѝ стана по-трудно да диша благоуханния въздух.
— В нощта, когато се срещнахме — каза тя, — довърших първите си алагай хора. Беше съдба — воля на Еверам, като името ми. Исках да задам един въпрос. Да изпробвам дали заровете притежават власт над бъдещето. Но какво да ги питам? Тогава се сетих за момчето, което бях срещнала същия ден, с дръзките очи, смелчагата, и когато разклатих демоничните зарове, попитах: Ще видя ли отново Ахман Джардир? От тази вечер насам знаех къде да те намеря, знаех, че ще се омъжа за теб и ще ти родя много деца.
Иневера беше репетирала историята толкова много пъти, че говореше с пълна увереност въпреки лъжите и полуистините. Но накрая думите ѝ нямаха значение. Съюзът им беше повелен от Еверам. Бяха свързани един с друг. Затова той я гледаше така, караше страните ѝ да руменеят, караше я да губи центъра си. Той беше буря и тя нямаше избор, освен да се огъне.
Иневера почти се поддаде на порива да му разкаже всичко. Гледаше го право в очите и не се съмняваше, че от него няма да излезе чудовище. Беше избраник на Еверам. Ако това бреме се падаше някому, то това бе той.
Но как може човек да познае дали някой има у себе си заложбите на Избавител? Тази нощ беше твърде важна. Трябваше да мине по план, съвършено.
Тя завъртя рамене, коприната изшушна и робата ѝ се плъзна на земята. Вече беше само по бидо, а в него бяха вплетени цимбалите ѝ. Тя разтърка върховете на пръстите си, за да ги раздвижи. Щеше да се приближи до него и да му позволи да я докосва, докато не ускори дъх — след това щеше с шарусахк да прекъсне едно от средоточията на силата в крака му и със съвсем леко докосване да го събори сред възглавниците. После щеше с цимбалите да отмери ритъм, който да подпали неудържимо слабините му.
А след това щеше да танцува, през цялото време бавно щеше да разплита бидото си. Танцът, подобно на думите ѝ, беше упражняван толкова пъти, че всяко движение беше част от нея.
Когато Ахман поемеше контрола, щеше и тя да се свлече сред възглавниците и така да го прелъсти, че след това всяка жена за него щеше да е нищо.
Ала той още се взираше в нея, а огънят в очите му се разгоряваше все по-силно. Тя почувства жарта му и се изчерви открито. Тамянът се носеше тежко във въздуха, маеше я и я караше да губи центъра си, колчем го откриеше за миг. Знаеше, че трябва да действа, ала това знание сякаш идеше някъде извън тялото ѝ и нямаше контрол над нея.
Безпомощно наблюдаваше, докато Ахман сваляше робата си, а после отиде до нея гол до кръста, притисна я към себе си и прокара ръце по тялото ѝ. Подуши парфюма на врата ѝ и нададе ръмжене, което сякаш отекна нейде между краката ѝ. Не я изпускаше от обятията си, целуваше я, оставяше я без дъх, без опора под нея. Усети твърдостта под шалварите му и разбра, че всичките ѝ планове може да заминат на вятъра, ако му позволи да я обладае като обикновена дживах, ала някак бе успял да прекъсне средоточията на силата в крайниците ѝ и тя беше напълно безпомощна. Той я хвърли на възглавниците.