Елена Колина
Дневникът на една нова рускиня
СЕПТЕМВРИ
1 септември, понеделник
Някога имах една дебела книга с кожена корица — дневник на едно момиче, което през цялата учебна година си записва как си прекарва с приятелките, как се кара и сдобрява с тях, как се учи да свири на цигулка или получава двойки. Аз преподавам в университет, затова моят личен дневник всяка учебна година започва на първи септември и завършва през май, а лятото не се смята, лятото си е цял отделен малък живот.
През лятото си правя планове какво трябва да свърша, след това те ме ужасяват и тогава използвам спец. псих. похват.
Ако ми предстоят много неща за вършене, аз:
1. Треперя от страх, че няма да успея да свърша всичко.
2. Треперя от страх, че няма да успея да свърша нищо.
3. Мечтая си да се мушна под одеялото и да се преструвам, че не съм аз.
И тогава си правя Списък!
Смисълът на този Списък е в това, че от мен не се иска нищо друго, освен да движа химикалката по листа със затворени очи. Подсъзнанието ми отдавна е решило нещата вместо мен и само ще сложи най-важното на първо място. Следователно всичко останало може да бъде свършено по-късно или въобще да отпадне.
Например миналата година бях решила да спортувам (не за да гоня рекорди, а за да отслабна, и това беше само един от безбройните ми планове, защото съвсем не съм някаква тъпа овца, разтревожена единствено от излишните, пагубни за външността ми килограми, а точно обратното — аз съм кандидат на педагогическите науки, психолог, майка на Мура и на още няколко животинки). Та когато съставих отделен Списък за спортните занимания, точките в него подсъзнателно се оформиха по следния начин:
1. Да ям повече плодове и зеленчуци (диета на Брег).
2. Да ям повече сметана, пушени колбаси, сладолед и др. мазни вкуснотии (модерната диета на Аткинс).
3. Да ям макароните отделно от хляба и картофите (тестените продукти са задължителни при нашия студен и влажен климат, при който още от септември страшно ти се прияждат пелмени).
От този списък става ясно, че трябва да се ядат повече плодове, зеленчуци, тлъсти вкуснотии (трябва само да напомня на подсъзнанието, че е забравило за шоколадите, но в него изобщо не е останало място за онова, което може и да не се върши (примерно за точката „да спортувам“).
Със Списъка могат да се правят и други манипулации. Професионален психолог като мен винаги има подръка и друга гледна точка, от която може да разгледа внимателно своя Списък, и тогава ще му стане пределно ясно, че и първите точки в него в един момент ще изчезнат от само себе си.
Да речем, че не успея да отслабна, като спазвам строга диета (вж. Списъка). Това може да означава само едно — подсъзнанието ми си е знаело, че не е нужно да отслабвам, защото е съвсем наясно: цялата тази слабост е изобретение на разни модни дизайнери хомосексуалисти. При това аз (не подсъзнанието, а аз) знам от литературата, че и свинете страдат от анорексия, когато изобщо не щат да ядат и слабеят. А хилавата свиня става страшно нервна и податлива на всякакъв стрес.
Но това лято не съм правила никакви списъци, защото имах любовна история — любовен роман с Роман!
Тази сутрин, първи септември, започна както обикновено — с кратък бодър скандал с Мурка.
— Мура, защо тръгваш за училище без чанта? — поинтересувах се аз. Попитах я предпазливо, защото човек трябва да е много внимателен с тийнейджърите — току-виж Мура го възприела като посегателство върху личния й живот.
Днес и Роман изпраща дъщеря си на училище. (Изобщо не страдам, че вчера не ми пожела лека нощ. А днес добро утро, за първи път от два месеца и двайсет и три дни.) Глупаво е да преживявам, че сега той стои с букет цветя до жена си в училищния двор! Първи септември е ден на семейството.
…А може пък да не съм чула позвъняването? Ще си проверя мобилния… Никой не е звънял. Мобилните телефони са много вредно изобретение, подкопаващо психическото здраве на нацията. Преди тях можеше да си седиш у някоя приятелка и да си вярваш, че в този момент телефонът у вас се скъсва да звъни. А после да се обадиш и небрежно да подхвърлиш, че уж са ти предали, че те е търсил. А, значи не си бил ти… е, все едно, и без това не си бях вкъщи…
През лятото всички са във ваканция, и възрастните също, а от първи септември започва истинският живот. Вече трябва и да се обличам различно — вместо късите панталонки и детската тениска от „Манго“ се налага да се напъхам в бежов костюм. В него приличам на собствената си баба. Откъде го имам ли? Купих го в състояние на дълбоко умопомрачение по повод осъзнаването ми като жена над трийсетте. Единственото ми успокоение са новите обувки с дълги празни носове, като на стареца Хотабич. (По-рано за красиви са били смятани малките крачета, а в тези супермодерни обувки моят 35-и номер изглежда като 43-ти, но сега това е модерно, следователно и красиво.) Странна мода, но какво да се прави, и двете с Мура сме съвременни момичета, винаги в крак с модата!