Може би трябваше да си спомня, че тя е все още твърде млада, почти дете, трябваше да бъда по-снизходителен. Изпълнена е с любопитство, със страст, с живот, за Нея светът е чаровен, чуден, тайнствен, една игра, не и стига просто да открие ново цвете, трябва да го отгледа, да се грижи за него, да го помирише, да си поговори с него и да изприказва един водопад имена. Луда е по цветовете: кафяви скали, жълт пясък, сива трева, зелени листа, синьо небе, перленото на низините, лилавите сенки на планините, златните острови, плуващи по морето по изгрев, бледата луна, показваща се иззад тъмните облаци, блещукащите звезди всред огромната черна бездна, нито едно от тези няма грам практическа стойност, те са толкова далече, но само това, че са красиви, цветни и магични, е като че ли достатъчно за Нея и тя се побърква по тях. Ако поне за малко се спреше и млъкнеше би било цяло чудо! В такъв случай, мисля, че ще ми е толкова приятно просто да я наблюдавам, наистина, осъзнавам, че Тя е прекрасно топло създание — малко, крехко, стройно, заоблено, пъргаво, грациозно и веднъж, докато тя стоеше бяла, обвита в слънчеви лъчи, с глава назад, с ръка, пазеща сянка над очите и, гледайки как лети птица по небето, осъзнах, че Тя е просто прекрасна.
Понеделник, по обед. Ако има нещо на тази планета, от което тя да не се интересува, то не е в моя списък. Има толкова много животни, към които съм безразличен, но не и Тя. За нея няма значение, тя мисли за всичките, мисли си, че всички са съкровища, всяко ново е добре дошло.
Когато в лагера дойде могъщият бронтозавър, тя го изгледа като свое собствено завоевание, помислих, че иде гибелта ни, ето един добър пример за липсата на хармония между нашите възгледи за нещата. Тя искаше да се запознае с него, аз исках да избягам. Мислеше си, че с малко внимание от него би излязъл прекрасен домашен любимец, а аз и казах, че животно 21 фута високо и 84 фута дълго не би било много подходящо за нашето място, защото дори и при най-добро желание, дори и да не стори никаква беля, то просто би седнало върху къщата и би я смачкало цялата, тъй като всеки който има очи би видял, че то е безмозъчно.
Тогава я заболя сърцето, заради това, че не можа да го има. Каза, че сме можели да напишем дневник за него и ме помоли да и помогна, но аз отказах, беше твърде рисковано начинание. Полът и нещо не е наред, а и нямахме стълба, все пак. После тя поиска да го язди и да огледа пейзажа. Опашката му, дълга трийсет-четирийсет фута, лежеше на земята, като огромно отсечено дърво, а тя си мислеше, че може да се качи по нея, но грешеше, опита се да стъпи, но тя беше хлъзгава и Тя падна назад, като удари и себе си и мен.
Е, успя ли? Не! Нищо не може да я зарадва, освен опита, теориите не са и по вкуса, тя не ги разбира. Те са чист разум, аз ги приемам, привличат ме, чувствам силата им, ако съм по-дълго с нея, може би ще мога да и ги обясня. Да, тя има една теория за гиганта: мисли си, че ако можем да го опитомим, ако можем да го настроим приятелски, то после можем да го поставим над реката и да го използваме за мост. Забрави само, че той си беше по принцип приятелски настроен, още преди да си измисли теорията, е пробва я на практика и се провали: всеки път, като се опитваше да го разположи над реката и да се качи, за да мине по него, той се изправяше и я следваше като домашно животно. Като всички останали животни. Те всички го правят!
Петък. Вторник, четвъртък и до днес него все го няма. Дълго време стоя сама, но все пак е по-добре да си сам, отколкото да не си добре-дошъл.
Трябва да си имам компания, аз съм създадена за това, така мисля. Поради тази причина се сприятелих с животните. Те са толкова чаровни, толкова са объркани, толкова учтиви, никога не изглеждат раздразнени, не те карат да се чувстваш като натрапница, усмихват ти се, въртят опашки, ако имат и са винаги готови за лудории, за екскурзии и за всичко, което може да си мечтаеш. Мисля, че са перфектните джентълмени. През всичките тези дни така се забавлявахме, не почувствах самота, никога! Самота ли! Не, обратно! Защо, след като има толкова много наблизо, понякога дори не можеш да ги преброиш, а когато застанеш на скалата и се загледаш, равнината е толкова мека, пъстра, жизнерадостна, пълна с цветове, лъскава, отразяваща слънцето, би си помислил, че е езеро, само дето знаеш, че не е, има ята от птици, урагани от пърхащи крилца, а когато слънцето облее този чуден свят, заблестяват всичките цветове и това е само достатъчно, за да си държиш очите отворени.
Правехме дълги разходки, видях толкова много от света, почти целия, мисля, че съм първия пътешественик, първи и единствен. Когато сме в края, има невероятна гледка, няма нищо такова другаде. За да ми е по-удобно, яздя тигър или леопард, защото са меки, гърбът им е заоблен, като че ли е направен за мен и защото са талкова мили животни, но на по-дълги разстояния си вземам слон. Той ме повдига с хобота си, тъй като не мога да се кача сама, а после когато трябва да сляза, просто сяда и аз се пързалям по гърба му.