Блъд чакаше, мрачен и мълчалив, с поглед, отправен към малкия град, който показваше все още незаздравелите си грозни рани от вчерашния ден. По сградите се виждаха разбити врати и строшени прозорци, а тук-там димяха купища пепел, на места, където преди е имало къщи. Навън бяха разхвърляни парчета от изпочупени мебели. От камбанарията на малката черква сред акациите на широкия площад се разнасяше погребалният звън на камбаната. В заграденото гробище до нея се развиваше злокобна дейност и се виждаха негри, които копаеха с кирки и лопати.
Студените сини очи на капитан Блъд огледаха бързо всичко това и дори нещо повече. После той издърпа доста грубо дамата от малката тълпа смаяни, разпитващи и изпълнени със състрадание хора, които не подозираха до каква степен тя е причината за нещастията им. Едновременно водач и воден, той се отправи нагоре по лекия склон. Минаха покрай група английски моряци, които пълнеха бъчонки с вода от една чешма, направена чрез завиряване на едно поточе. Минаха покрай черквата и пълното с хора гробище. Минаха покрай една рота От местната охрана, която се упражняваше — мъже в сини дрехи с червени нашивки, доведени набързо от полковник Дьо Кульовен от Ле Карм, след като бедата бе станала.
По пътя ги спряха различни хора, които надаваха смаяни възгласи при вида на мадам Дьо Кульовен, придружена от този висок, строг чужденец, но най-после минаха през широката порта на една пищна градина и по алея, заградена с палми, стигнаха до дълга, ниска къща, построена от камък и дърво.
Тук нямаше признаци за разрушения. Явно испанците, нахлули предишния ден в къщата, ако изобщо бяха нахлували в нея, се бяха задоволили само да отвлекат жената на губернатора. Отвори им възрастен негър, който се завайка при вида на своята господарка и измачканата й копринена рокля, изпъстрена с цветчета. Той плачеше и се смееше едновременно. Започна да чете молитви. Въртеше се около нея като куче. Хвана ръката й и я олигави с целувки.
— Изглежда, че ви обичат, госпожо — каза капитан Блъд, когато най-сетне останаха сами в продълговатата трапезария.
— Това несъмнено ви изненадва — отвърна подигравателно тя с познатото му вече присвиване на пълните си устни.
Внезапно една странична врата се отвори със замах и на прага застана висок, набит мъж с резки черти на лицето, жълтеникав тен и дълбоки бръчки по бузите и се загледа в тях. Синият му мундир с червени нашивки беше обсипан с потъмнели златни галони. Когато я видя, тъмните му, зачервени очи се разтвориха широко. Въпреки загара на лицето му пролича как пребледнява.
— Антоанета! — извика той. Приближи се неуверено и я хвана за раменете. — Ти ли си наистина? Казаха ми…Но къде си била от вчера насам?
— Сигурно там, където са ти казали, че съм била. — Нищо друго не личеше в гласа й освен умора. — За щастие или нещастие този джентълмен ме освободи и ме доведе обратно.
— За щастие или нещастие? — откликна той и направи гримаса. Присви устни. В очите му явно прозираше ненавист към нея. Свали ръце от рамената й и се обърна, за да огледа непознатия. — Този джентълмен? — Погледът му се помрачи още повече. — Испанец?
Капитан Блъд отвърна с усмивка на смръщения му поглед.
— Холандец, сър — излъга той. Но останалата част от разказа му беше напълно вярна. — По щастлива случайност аз бях на борда на испанския кораб „Естремадура“. Няколко дни преди това ме намериха в открито море. Имах достъп до голямата кабина, където испанският командир се бе заключил с госпожа съпругата ви. Прекъснах любовните му намерения. Всъщност убих го със собствените си ръце. — И той разправи накратко как след това бяха избягали с нея от галеона.
Господин Дьо Кульовен изруга няколко пъти, за да изрази смайването си; след това размисли по това, което му бяха разправили, и отново изруга. Блъд го прецени като тъп, груб мъж, който всяка жена би била в правото си да напусне. Ако полковникът изпитваше някакви нежни чувства към жена си или благодарност за избавлението от ужасната участ, на която трябваше да предположи, че е била обречена, той запази тези чувства за себе си. Скоро обаче показа, че никак не е безразличен към събитията от предишния ден. Блъд сметна това за естествено, докато разбра, че тоя мъж е загрижен не толкова за страданията на жителите на Бастер, колкото за възможните последствия за самия него, когато френското правителство поиска да обясни как е изпълнил задълженията си.
Мадам Дьо Кульовен, пребледняла и вече не тъй хубава поради умората и изпомачканите си дрехи, прекъсна оплакванията на съпруга си, за да му припомни изискванията на обикновената учтивост.