— Двама души липсват, сър — каза той, — Сондърс Тъмния и Бърт Дебнъм.
— Значи те са откраднали картата на съкровището на Даго — рекох аз, обръщайки се към екипажа. — Слушайте, момчета, снощи намерих в каютата на Даго една карта, коя то показваше къде е скрито съкровището му. Днес щяхме да отидем да го потърсим и да го поделим помежду си според традиционния ни обичай. Но през нощта някой се е промъкнал в каютата ми и картата е изчезнала.
Сред моряците се надигна гневно ръмжене, което не вещаеше нищо добро за предполагаемите крадци, ако бъдеха заловени. Когато ръмженето замря, аз продължих:
— Затова наредих на помощника да ви събере на палубата и да провери дали някой липсва. Сондърс Тъмния и Дебнъм, а? Значи те са крадците, които възнамеряват да намерят имането и да го задържат за себе си.
— Скоро ще можем да ги хванем — обади се един от моряците, като излезе пред другарите си. — Ще претършуваме целия остров и щом ги пипнем, ще ги накараме да кажат какво са сторили със съкровището.
Останалите моряци приветствуваха бурно това предложение, но когато един час по-късно наблюдателят съобщи, че на хоризонта се вижда платно, мнозина промениха мнението си и аз реших да насърча това. Не желаех Сондърс Тъмния да бъде заловен. Той можеше да разкрие на екипажа, че капитанът е мъртъв. Що се отнася до предположението на Дългия Джон, че Тъмния е видял какво съм направил със съкровището, според мен то не беше вероятно. Когато се хвърлих към него с вдигната сабя, той бе побягнал истински уплашен и не можех да си представя, че се е оправил навреме, за да се върне и да ме проследи как заравям плячката.
— Платно, а? — рекох аз. — Огледай го, Дълги Джон. Може да е Даго, който вероятно не се е удавил и идва да види запазено ли е имането му.
— Прилича ми на „Червен ястреб“ — доложи помощникът след продължителен оглед. — Колкото по-скоро офейкаме, толкова по-добре.
— Какво? Да бягаме от един-единствен кораб? — възкликнах аз с престорено учудване. — Дума да не става, на острова има заровено имане, което трябва да се вземе.
— Но това е Даго — извика един от моряците. — Веднъж му се изплъзнахме. Ала този път не ще да имаме такъв късмет.
— На всичко отгоре не знаем къде е съкровището — обади се друг. — Преди да намерим Сондърс Тъмния или Бърт Дебнъм, „Червен ястреб“ може да ни настигне.
— Опасно е човек да се изпречи на пътя на Даго — подхвърли трети. — По-добре да оставим съкровището на Бърт и на Тъмния, отколкото да станем храна за рибите. Пък и те двамата няма как да напуснат острова. Ако са скрили имането някъде, Даго ще помисли, че ние сме го задигнали, и ще ни погне. А изплъзнем ли му се, ще можем да се върнем обратно и да спипаме Тъмния и Дебнъм.
Привидно с голяма неохота аз отстъпих. Котвата бе вдигната и тъй като в бързането да се изплъзнем от ноктите на Даго всеки бе готов да върши не само своята работа, но и тази на другаря си, ние заплавахме бързо, тласкани от силния вятър, и скоро оставихме острова далече зад кърмата си.
— Няма да мине много време и Даго ще узнае, че съкровището му го няма — казах аз на Дългия Джон. — И тоз час ще се втурне подире ни. Но мисля все пак, че този път ще имаме достатъчно преднина, за да му се изплъзнем.
Добре, че отплавахме незабавно от острова (известен на някои от най-старите пирати под названието остров Череп), защото скоро наблюдателят съобщи, че се вижда второ платно, а после и трето.
— Не ще и дума, Даго се е спасил — изръмжа Дългия Джон, който крачеше напред-назад по палубата заедно с мен. Или някой кораб от флотата му е дошъл да го дири онази нощ, или той е стигнал с гребане до острова, където трябваше да стане срещата. А сега изглежда, че възнамерява да пипне Едноокия — тоест тебе, — наредил е на всички кораби под негово командуване да претърсят океана. Късмет ще имаме, ако избягаме, без да се счепкаме с някой от тях.
— Ние имаме добра преднина — рекох аз. — Пък и Даго ще слезе на острова, за да провери дали съкровището му е непокътнато. Смятам, че този кораб може да надбяга повечето от останалите.
— Така е! „Нападател“ има добра скорост. Не ви ли се вижда странно, капитан Грим — най-добре винаги да се обръщам към теб с това име, защото ще бъде крайно неблагоразумно да те наричам Бърт пред екипажа, — не ви ли се вижда странно, че Сондърс Тъмния не се завърна? Според мен той знае къде сте скрили съкровището.
— Аз не мисля така. Той иска час по-скоро да намери съкровището, ала е бил толкова уплашен, че не е имал смелостта да дойде и да ме проследи, докато го заравям. Обаче независимо дали е сложил ръка на съкровището или не, винаги можем да се върнем на остров Череп и да го открием.