— Както обичаш — отвърна Сюъл. — Аз никога от никого не съм се страхувал, както и да дойде — въоръжен с пистолет, с нож или с голи юмруци. Щом искаш да се биеш с нож, аз също ще взема нож, въпреки че всички могат да свидетелствуват, че лично не съм търсил този бой.
Мнозина от пиратите наоколо, предвкусвайки ново развлечение, с готовност предложиха ножове на биещите се, макар че други ме погледнаха под око, питайки се дали ще се намеся. Аз бях почти склонен да сторя това, но реших да оставя работата да стигне малко по-далеч, както вероятно би направил Едноокия.
Сюъл прегледа половин дузина ножове, преди да си избере подходящ. Веселушко Прайс, който бе стиснал първата попаднала му подръка дръжка, кипеше от нетърпение, че работата се бави.
— Какво става? — кресна той, вбесен от хладнокръвието на своя съперник. — Уплаши ли се, като опряхме до мъжки, а не детски оръжия, а?
Сюъл го погледна, като вдигна очи от ножа, чиято острота опитваше с върха на палеца си.
— Не се репчи толкова — каза той. — Когато е въпрос на живот и смърт, всеки има право да провери оръжието си. Ако ме послушаш, не би използувал ножа на Джонс Циганина. Обзалагам се на десет срещу едно, че дръжката му ще се окаже разхлабена или хлъзгава. Погледни!
Веселушко погледна и всички прихнаха да му се смеят, когато захвърли ножа. Джонс Циганина се славеше с небрежността си към своите оръжия — недостатък, много рядък сред моряците. Ядосан още повече от подигравките на зяпачите, Веселушко бързо избра друг нож, като този път се постара да провери дали го бива.
— Готов ли си? — подвикна той и когато Сюъл кимна утвърдително, яростно се хвърли към него.
Сюъл избегна без затруднение атаката му, без да промуши обезумелия от ярост човек, което лесно можеше да стори. Вместо това го изблъска назад. Веселушко нападаше непрекъснато своя враг. Но всеки път противникът хващаше ръката му, в която бе ножът, и ако пожелаеше, лесно можеше да си послужи със своя, за да убие Веселушко. Вместо това Сюъл само отблъскваше дребния човечец назад; личеше, че не иска да пролива кръв, ако има възможност да избегне това.
Най-после Веселушко разбра, че никога не ще успее да забие ножа си в юначагата, застанал срещу него. Отхвърлен назад, той се подхлъзна и когато падна по коляно на палубата, засили ръката си с ножа и оръжието изсвистя във въздуха.
То мина само на косъм от Сюъл, който инстинктивно отскочи настрана. После бавно извърна глава към една от дъските, в която ножът се бе забил и потреперваше. Тогава за пръв път видях в очите му да пламти истински гняв.
— Мръсен плъх — кресна той, пристъпвайки бавно към Веселушко, който се бе свил на земята, уплашен от постъпката си. — Мятането на ножове не е честен бой. Ще ти откъсна главата за тая работа, мошеник такъв.
Крайно време е да се намеся, помислих аз и излязох напред, като същевременно издърпах от пояса си един пистолет. Дългия Джон като верен приятел беше близо зад мен.
— Стига, Сюъл — казах аз. — Няма нужда да се биете повече.
Сюъл се спря и гневът в очите му угасна.
— Прав сте, сър — рече той. — Аз не исках да сторя нищо лошо на тоя дребосък, ала когато ме замери с ножа си, малко кипнах.
Дощя ми се да стисна ръката на този човек за думите му и за честността, която бе проявил към Веселушко Прайс. Но трябваше да поддържам ролята на Едноокия, затова се престорих на разгневен.
— Запита ли някой от вас дали може да се биете с ножове? — изрекох строго.
— Не, сър — отговори Сюъл, — но като видях, че гледате, помислих, че не желаете да ни опрете.
— Доведи ги в каютата ми — заповядах на помощника. — Аз не ще търпя да се нарушава правилникът на моя кораб. Няма да е зле всеки от вас да опита камшика или да се повлачи под кила на кораба.
Тръгнах си с горделива походка, силно разлютен на вид, тъй че оставих подире си уплашена шайка пирати. За влиянието, което Едноокия имаше над екипажа си, донякъде показателно бе и това, че макар да командуваше такава противна сбирщина главорези, много рядко някой от тях се опитваше да се възпротиви на волята му. Чрез смъртта му и моята маскировка тази власт, упражнявана от него, бе преминала в мои ръце.
Преди да сляза в каютата си, аз огледах хоризонта да потърся корабите на Даго. Два от тях още се виждаха, но едва забележимо. Третият вероятно бе спрял при остров Череп. Успокоен, че опасността от морски бой е толкова далечна, продължих пътя си към каютата.
Сюъл бе доведен пръв. Аз го изгледах строго, ала той срещна погледа ми, без очите му да трепнат. Въпреки свирепите атаки на Веселушко Прайс срещу него, този човек почти нямаше драскотина.