Така и направихме: тъжно и смирено положихме тялото му в дълбок гроб, изкопан под една палма.
— Бедният Веселушко Прайс — каза Лен Григс и това беше надгробният надпис, издълбан в сърцата ни.
— Аз почти му завиждам — рекох, докато стояхме загледани в гроба му. — Неволите му свършиха, той спи спокойно. А кой знае дали накрая моето тяло няма да виси на бесилката, оковано във вериги като предупреждение към други, които се изкушават да свържат съдбата си с пирати?
Глава XII
ЛУДИЯТ КАПИТАН
Ще бъде отегчително да описвам всички наши опити да си построим кану или сал, годни да ни отведат от остров Череп. Още отначало ни затрудняваше много липсата на сечива. Аз имах само ножа, изпуснат от Джос Гейм, а Дългия Джон и Григс — по един сгъваем нож. Без секира обаче отсичането на подходящи за нуждите ни дървета беше почти невъзможно.
Поради липса на секира трябваше да помислим за други средства и тъй като помощникът имаше в джоба си прахан и огниво, сметнахме, че огънят ще ни бъде мощен служител. След известно обсъждане решихме да се опитаме да построим кану. Несъмнено един сал щеше да бъде по-надежден, но пък много трудно се управляваше. С кану можеше донякъде да се поддържа определен курс и ако не ни прибереше някой кораб, възнамерявахме да направим отчаян опит да стигнем с гребане до Санта Галма, тъй като имахме приблизителна представа в коя посока се намира. Всъщност и тримата много добре знаехме, макар и да не изказвахме гласно мисълта си, че ако не ни вземе някой кораб, сме обречени на гибел. А крехкото кану, което успеехме да измайсторим, нямаше да бъде в състояние да ни преведе през многото мили, които ни деляха от Санта Галма.
Много пъти бях готов да се откажа от плановете си, свързани със Санта Галма, да остана на острова и да заживея блажено от природните му богатства. Това беше съблазнителна идея. В Санта Галма по всяка вероятност щяха да ме обесят въпреки добрите ми намерения, а островът предлагаше безгрижен живот, при който почти всичко необходимо за нашите нужди само чакаше да бъде откъснато. Но споменът за верния Веселушко Прайс ме караше да се придържам към първоначалното си решение. Присъединявайки се към пиратския екипаж, аз бях виновен за смъртта му. Отвращавах се от себе си, задето се бях съгласил да се бия под знамето с черепа и кръстосаните кости; но още повече ме отвращаваше това, че след смъртта на капитан Грим продължих пиратския занаят. Чувствувах, че ще изкупя до известна степен престъпленията си, ако успея да спася Санта Галма от нападението на Даго.
Кануто, което най-после построихме, бе издялано от едно право дърво, растящо близо до брега. Повалихме го, като запалихме огън в корените му, който подклаждахме с гориво, докато основата на дънера бе отчасти прогорена и не можеше вече да издържа тежестта на дървото — то падна в очакваната от нас посока. Ножовете ни послужиха да окастрим клоните, а после прегорихме кухина по дължината на дървото, както бях чувал да правят обикновено туземците. Обгорената вътрешност издълбахме и огладихме, като използувахме търпеливо сгъваемите си ножове. В края на краищата се получи нещо, общо взето, грубо, но някак успяхме да го пуснем на вода, като го претърколихме до морето върху цилиндрични подставки.
— Изглежда твърде ненадеждно — изказа се Дългия Джон, когато кануто се наклони силно на една страна и имаше опасност да се преобърне. Като изрязахме значителна част от дървесината откъм по-тежката страна, възстановихме равновесието, но сметнахме, че не бива да отплаваме от острова, докато не измайсторим кил, който да държи лодката изправена.
Това беше най-трудната работа. Накрая успяхме да свършим и нея, като използувахме едно високо, тънко дърво, което отсякохме с ножовете си. То имаше плътна, яка дървесина и едва се държеше над водата. Закрепихме го с дървени клинове на дъното на нашата лодка по дължина, а с въжетата, използувани за връзването ни, провесихме два-три камъка с подходящи размери. Крайният резултат представляваше любопитна гледка, но все лак годен за плаване, доколкото можехме да постигнем това с бедния асортимент от сечива, с които разполагахме.
Снабдяването с припаси беше също труден проблем, особено що се отнася до водата. Но тъй като знаехме, че лодката ни едва ли ще да издържи много дни в открито море, не се нуждаехме от голям запас храна и вода. Разрязахме пет-шест кратуни и ги напълнихме от островния извор, а известно количетво раци и стриди, допълнени със запас от кокосови орехи и плодове, ни осигуряваше всичката храна, от която щяхме да се нуждаем по време на дръзкото си начинание.