Лен Григс бе коленичил до изпадналия в безсъзнание капитан и го преглеждаше дали е ранен. Ала човекът, който ни бе помогнал да се качим на борда, сега се бе отдръпнал от нас и когато Дългия Джон се приближи до него да му поиска ръчна аптечка, той отстъпи назад уплашен.
— Капитанът има право. Вие сте пирати и тъкмо вие сте убили капитанския син. — С тези думи той вдигна до устните си свирка и изсвири остро; след малко се появиха прозяващи се моряци, рипнали от койките си.
— Какво има пък сега? — запита сънливо първият, щом стъпи на палубата. — Охо! Кои са тези хора?
— Пирати… пиратите, които нападнаха нашия кораб. Обкръжете ги. Не им позволявайте да избягат!
Лен Григс (който се бе изправил) и Дългия Джон чакаха да им покажа как да действуваме. Аз не сторих нищо и така тримата бяхме обкръжени от новодошлите, които, като видяха, че сме невъоръжени, скоро се престрашиха.
— Кораб на луди ли е това? — попитах аз гневно. — Първо вашият капитан се опитва да ме убие, а после вие ме наричате пират. Аз и приятелите ми вече от цял тягостен месец сме изоставени на този остров. Как бихме могли да имаме нещо общо с ограбването на вашия кораб?
— Ако сте изоставени от един месец, значи казваш истината — не сте могли да бъдете между пиратите, които нападнаха нашия кораб. Какво ще кажете, а? Не е ли той техният предводител, човекът, който обеща да пощади живота на ония от вас, които хвърлят оръжията си?
Свирепи очи ме гледаха злостно. Моряците изучаваха чертите ми, свиха се юмруци, ръце стискаха оръжия и постепенно те познаха, че наистина аз съм пиратският главатар.
— Или е самият оня дявол, или негов двойник! — изръмжа един от тях.
— Аз пък не съм толкова сигурен — възрази друг. — Човекът, който ни нападна, имаше черна превръзка на окото си.
— Може би! Но това не значи, че е бил без око. Може да е било маскировка.
Някои от моряците все още не бяха уверени. Старият човек, който ги бе повикал със свирка на палубата, се помъчи да ги убеди.
— Погледнете другите — каза той. — Никого от тях ли не познавате?
— Старият Стан е напълно прав — извика един от тях възбудено. — Кълна се, че оня високият беше между тях. Тоя мечок едва не ме съсече.
Не знам дали действително ни познаха или не, но сега мнозина подкрепиха първите. Внезапно те се втурнаха към нас. Недостойно е да те пленят или убият без борба и Дългия Джон с яростен замах на десниия си юмрук просна на палубата първия човек, който го докосна. Лен Григс и аз се присъединихме към боя, противодействувайки, доколкото можехме, с голи пестници срещу оръжията на нашите нападатели. Но тъй като те ни превъзхождаха по численост, пък и бяха въоръжени и разярени, съпротивата ни не можеше да трае дълго.
— Убийте тия бесни кучета — крясна нечий глас, но секна внезапно, защото Лен Григс нанесе на говорещия ловък удар право в устата, разцепи устната му и оня политна назад.
— Не ги убивайте — разнесе се над врявата треперливият глас на Стан. — Това удоволствие трябва да предоставим на капитана. Вържете ги здраво и ги смъкнете долу.
Убеден съм, че викът на стареца спаси живота ни. Колкото и разярени да бяха нападателите ни, те се вслушаха в думите на по-възрастния си събрат. Оръжията, които допреди секунда се размахваха яростно, сега се затъркаляха по палубата и моряците се нахвърлиха върху нас, мъчейки се да ни повалят.
Дългия Джон се сгромоляса почти веднага, повален от петима-шестима испанци, ала съвсем не победен, защото купчината хора върху му се повдигаше и се гърчеше, докато той се бореше да се освободи. Някой скочи върху мен изотзад и една ръка обви гърлото ми така, че едва не ме удуши. Лен Григс се втурна да ми помогне, но четирима юначаги се нахвърлиха върху него и въпреки усилията му го повалиха под общата си тежест.
Всъщност ние нямахме никакъв шанс, но продължавахме да се борим. Чак когато увиха около глезените и китките ни въжени примки и ги стегнаха здраво, най-сетне се признахме за победени.
— Така и третото предсказание на циганката ще се сбъдне — каза старият Стан, като ме гледаше злобно и се мъчеше да спре кръвта, която течеше от носа му. — Вържете ги за мачтата, момчета. Когато капитанът се съвземе, ще ни каже какво да правим с тях.
Глава XIII
В САНТА ГАЛМА
Зазори се, а ние все още бяхме вързани за мачтата. Капитанът отдавна бе отведен долу; той пъшкаше силно, но не се бе свестил както трябва. Останалата част от нощта бяхме прекарали много мъчително, страдахме телесно от въжетата, с които бяха пристегнати изтръпналите ни крайници; страдахме и душевно при мисълта, че ще бъдем убити от един луд капитан и така желанието ни да предупредим Санта Галма може никога да не се изпълни.