— Ето какво е положението — продължи Джон, наслаждавайки се от все сърце на своята хитрост. — На брега има двайсетина души от моя занаят, много от тях платени агенти на. Даго. Един от първите, когото зърнах, след като Самбо ме освободи, беше моят стар приятел Том Дървения крак. Двамата с него като пирати сме плавали толкова много пъти по море, че вече не ги помня, тъй че можем да си имаме пълно доверие. Но знам, че макар да е платен агент на Даго, той никак не обича адмирала. Че кой ли го обича, ако става дума за това? Освен туй колегите на Дървения крак се държали много лошо с него, когато загубил крака си, а сега същите тия хора са в екипажа на Даго. Ето защо той нямаше нищо против да направи това, което му предлагах, а именно да се промъкне до мястото, където чака Даго, и да му съобщи, че в Санта Галма може да се проникне лесно като в загнила стрида.
— Значи благодарение на теб, Дълги Джон, има вероятност Даго да нападне Санта Галма, преди да настъпи време да ме обесят?
— Вероятност ли каза? Та това е толкова сигурно, колкото че току-що слязъл на брега моряк ще го удари на гуляй. Не губи кураж, Бърт, тук ти си в безопасност така, като че никога не си чувал оръдие да гръмне.
Когато Дългия Джон ме остави, аз бях много насърчен и смятах спасението си за сигурно. Но четвъртият и петият ден минаха, настъпи шестият, а флотата на Даго все още не бързаше да връхлети върху Санта Галма.
Дългия Джон, който ме навестяваше всяка нощ, бе позагубил оптимизма си, когато ме повика да се покажа на решетката същата вечер веднага щом се смрачи.
— Том Дървения крак навярно не е успял да се добере до Даго — рече той. — Не мога да си представя да е чак такъв мръсник, че да ме изиграе.
— Не се безпокой — казах аз колкото можех по-смело, — има още двайсет и четири часа. Доколкото разбрах, екзекуцията е определена за утре вечер.
— Вече са издигнали бесилката — промърмори помощникът унило, като че не аз, а той беше жертвата, която щеше да понесе това наказание.
От тази новина по цялото ми тяло полазиха студени тръпки, сякаш ме лъхна леден вятър. Когато най-сетне заговорих отново на помощника, се стараех гласът ми да звучи твърдо, но за жалост не успях.
— Мислиш ли, че ще те оставя да гниеш тук и да се утешаваш с надеждата, че Даго ще дойде? — запита Дългия Джон с внезапна разпаленост. — Още тази нощ ще те измъкна от килията ти, момчето ми. Трябва само да подслушваш на вратата, за да ме предупредиш, ако иде някой. По-добре веднага се тръшни на нара си, ако чуещ стъпки.
След това той заработи с пила върху пръчките на решетката, като си служеше с обилни дози смазка, за да намали звука от стърженето, а около ръката и уреда си увиваше дебел плат, за да заглушава изобщо всякакъв шум. Очевидно бе следил внимателно движенията на пазачите през предишните нощи, защото от време на време прекъсваше работата си и се отдръпваше.
— Не бой се, Бърт, няма да те изоставя — каза ми той, когато се върна след първото от тези изчезвания. — Аз забелязвам главата на часовоя върху небесния фон дълго преди той да стигне дотук и имам предостатъчно време да прибера инструментите си и да се скрия, колкото е нужно.
Работата беше бавна и мъчна, ала Дългия Джон се трудеше неуморно. Няколко пъти поисках да го сменя и да постържа пръчките отвътре, но той не ми даваше.
— Страх ме е, че откъм твоята страна може да ни усетят, пък и съм много по-спокоен, когато подслушваш на вратата — каза той. — Аз се справям блестящо с тази работа, а ти ще провалиш всичко, ако вземеш да ми помагаш.
Около един час преди зазоряване Дългия Джон ми прошепна, че е почти готово. Точно когато говореше, долових зад вратата шум на приближаващи се стъпки. Едва успях да го предупредя „Тихо!“ и да легна на койката, в ключалката изщрака ключ и вратата се отвори. Влезе капитан Хадфийлд.
Той дойде до койката и задържа над лицето ми фенера, който носеше. Естествено, аз се престорих на заспал и успях да го измамя.
— Горкият — чух го да си мърмори. — Лоша новина ще чуе, като се събуди. — После сложи ръка на рамото ми и ме раздруса.
Когато отворих очи, сякаш току-що се бях събудил, видях, че той ме гледа със съчувствие, изписано върху всяка чертица на лицето му.
— Какво има? — запитах аз. — Пристигна ли най-сетне флотата на Даго?
— Подготви се за лоша вест — отвърна той. — Часът на екзекуцията ти е ускорен. Ти ще умреш в зори.
Спокойните му думи, произнесени сериозно, ме накараха да залитна назад, като че ли ме бе ударил. Някак си бях толкова уверен, че Дългия Джон ще успее да ме освободи. А вместо това веднага бях изведен от килията, за да намеря смъртта си на бесилката.