Каквото и да бе казал Дългия Джон, всички се отнасяха към мен с един вид груба сърдечност, като истински пирати, на които можеш да разчиташ само докато главите им не са пламнали от алкохол. Оправдавайки се, че трябва да поспя, скоро аз успях да се измъкна от задимената стая.
— Кога ще влезе Даго с корабите си в Санта Галма, капитане? — попита Самбо малко преди да изляза.
— Не бих се учудил, ако чуя оръдията му да бъхтят укрепленията още, преди да се мръкне — отговорих аз, без да подозирам колко близко съм бил до истината.
И действително един час след смрачаване се чу грохот на много оръдия, който ни накара да препашем оръжията си колкото можем по-бързо и да излезем на открито.
Лен Григс (който вече ме бе поздравил за завръщането ми), Дългия Джон и аз скоро се отделихме от основния отряд на пиратите и според плана си се запътихме към съкровищницата, накъдето Даго лично щеше да поведе хората си. Аз исках да се срещна лице в лице с пиратския адмирал и да му покажа кой е по-силен и главно по тази причина се насочихме натам. Но след малко видяхме капитан Хадфийлд, който предвождаше бегом група войници към брега, и след кратко съвещание решихме, ако ни позволи, да се присъединим към отряда му.
В това време грохотът на оръдията се бе засилил и непрекъснатите проблясъци от дулата им озаряваха залива, като че някакъв великан си играеше с огниво и прахан. Тътенът ехтеше непрестанно и къщите трепереха от силата на канонадата. Нощта беше сравнително светла и внезапната сутрешна тревога бе послужила за тренировка на гарнизона. Сега нямаше безредно тичане насам-натам. Войскови части и въоръжени граждани се движеха с определени задачи и ми се струваше, че, нападението на Даго ще се провали напълно.
Следван по петите от Дългия Джон и Лен Григс, аз настигнах капитан Хадфийлд и застанах до него. Той тичаше на десетина крачки пред хората си. Лицето му светна, когато ме позна.
— Добре, че ни попречиха да те обесим тази сутрин — успя да ми каже той, макар че едва си поемаше дъх. — Не ще и дума, ти не ни излъга и благодарение на теб тоя адмирал Даго ще си има големи неприятности.
— Можем ли аз и другарите ми да се бием под ваше командуване? — попитах аз.
— Нищо по-хубаво от това. Ние сме тръгнали да заловим тайфата на Даго, ако тя слезе на брега с лодки според плановете, които ти разкри на губернатора.
— Отлично — рекох. — Тъкмо с Даго искам да се срещна, ако всичко върви добре.
Щом стигнахме до морето, капитан Хадфийлд накара хората си да се разгърнат по брега, като нареди да атакуват веднага, щом някой от тях сигнализира, че се приближават лодки. В това време ние залегнахме зад ниските насипи, издигнати след предупреждението ми, в случай че нападението действително стане, както бях, предрекъл.
Докато чакахме врага да се приближи, за да можем да вземем участие в боя, ние можехме да наблюдаваме битката, която вече се водеше. Пълната жълта луна осветяваше залива, а планетата Венера озаряваше с блясъка си полесражението и макар да не бе светло като ден, повечето от това, което ставаше, се открояваше ясно. Доколкото можеше да се разбере, Даго не бе променил плановете си, които изложи пред своите капитани в деня, когато посетих флагманския му кораб. Част от флотата му атакуваше южното укрепление, но се оказа, че това е мнимо нападение за заблуда на противника. Повечето от артилерията му беше съсредоточена срещу северните укрепления, които вече горяха на няколко места. Пет кораба, минали през кръстосания огън на укрепленията, влязоха в пристанището, приближиха се до бордовете на закотвените там съдове и скоро яростни викове и шум от бой ни показаха, че тези кораби са нападнати чрез абордаж.
— Сигурно ей оня там е „Нападател“! — извика Дългия Джон. — Или са се помирили с Даго, или пък е бил заловен.
— Ето че и третото предсказание на циганката се сбъдва — рекох аз. — В деня, в който застана под бесилката, корабът на лудия капитан ще загине! Те са го подпалили. Къде ли е сега нещастният му капитан?
Едва по-късно научих, че тая нощ той бил на кораба си и предпочел да загине в пламъците, отколкото да се опита да избяга. Когато димът и пламъците го обгърнали, все още се чувало да вика името на убития си син.
Преди горящият кораб да експлодира, което стана малко по-късно с такъв мощен трясък, че заглуши страшната канонада, ние успяхме да различим лодки, които се придвижваха към брега една до друга в гъст строй. Капитан Хадфийлд даде тихо уговорения сигнал и хората му се събраха предпазливо на мястото, където бяхме залегнали.