Огледах набързо хората си, за да видя дали са в добра форма за страшното сражение, и тръгнах. Бях много насърчен от решителния вид на войниците, които крачеха с мен. Те вече бяха водили ръкопашен бой с прочутите пирати и бяха доказали, че не са по-лоши бойци от тях. Сега бяха решили да дадат на пиратите такъв урок, че никога вече да не се опитат да плячкосват град, голям и добре защитен като Санта Галма.
Няколко войници, които се бяха откъснали от частите си, пътьом се присъединиха към нас и ни донесоха вести от други участъци на града. Северните укрепления все още се държели храбро. Един опит на пиратите да направят десант в друг район на пристанището бил отблъснат с тежки загуби. Фактически само отрядът на Даго извършил десант и точно в момента атакувал ожесточено съкровищницата, бранена лично от губернатора.
Докато се движехме по пустата улица, забелязвахме много признаци, които показваха, че пиратите са минали по тоя път. Тук-там лежаха едно върху друго тела не само на мъже, но и на няколко жени и деца, които, съсечени жестоко, свидетелствуваха за свирепостта и яростта на главорезите. На половината път по улицата купчинка трупове говореше зловещо за героичен отпор. Имаше трима мъртви войници, а около тях седем убити пирати. Храбрата тройка бе загинала при опит да задържи двайсет пъти по-многоброен противник. По-нататък открихме все още гърчещо се тяло на гражданин, набучен на сабя, забита в собствената му врата.
Войниците наблюдаваха всички тези ужасни сцени, без да проронят дума, но като погледнах застиналите им лица, разбрах напълно какви мисли за страшно отмъщение изпълваха главите ни. Ние забележимо ускорихме крачка, защото всички жадувахме да се вкопчим в ръкопашен бой с жестокия враг, който не се задоволяваше да се бие честно, а бе съсякъл невинни жени и деца. Никого нямаше да пощадим, когато положението се обърнеше в тяхна вреда.
Колкото повече се приближавахме към съкровищницата, толкова по-отчетливо чувахме пукота на мускети, звъна на стомана в стомана и яростните крясъци на хора, водещи смъртоносен бой, и аз с голяма мъка сдържах подчинените си. Бяхме се разбрали да не атакуваме, докато капитан Хадфийлд не влезе в нападението, защото ако те разбиеха пиратите сами, моите хора можеха да причинят още по-големи загуби на бягащите негодници, нахвърляйки се върху тях. Ето защо държах хората си скрити, докато добия по-ясна представа какво става при съкровищницата.
Като оставихме Лен Григс да поеме командуването, Дългия Джон и аз запълзяхме по корем напред, за да разузнаем. От първия наблюдателен пункт, който заехме, можахме да видим, че пиратите още не са се справили с гарнизона На съкровищницата. Всъщност те се бяха разпръснали около нея и под прикритие обстрелваха ожесточено амбразурите, откъдето им отвръщаха смело. Много скоро след като се приближихме, група пирати изскочи от укритието си и бегом се устреми неотклонно към силно защищаваната врата на съкровищницата. Те носеха една дебела греда, взета кой знае откъде, която възнамеряваха да употребят вместо таран. Като видяха тия смелчаци, останалите пирати излязоха от скривалищата си и с яростни крясъци цялото пълчище се понесе като мощна вълна към незавладяната сграда.
— Промъкни се бързо назад, Дълги! — казах аз, мъчейки се да надмогна врявата, за да ме чуе. — Ако отрядът на капитан Хадфийлд не пристигне бързо, аз сам ще атакувам. Иначе те скоро ще нахълтат вътре и ще сложат ръка на съкровището.
Помощникът изхвърча като гюлле, а аз се обърнах пак да следя нападението. Гарнизонът на съкровищницата все още поддържаше известна стрелба, ала мнозина от пиратите се бяха добрали до амбразурите и стреляха през тях срещу бранителите. В това време таранът блъскаше непрекъснато здравата врата с разрушителен ритъм и щом някой от пазачите паднеше прострелян, друг се завтичаше да заеме мястото му. Аз виждах Даго, който ръководеше действията, избягвайки по чудо опасността сред урагана от куршуми, и така енергично разгръщаше нападението, че очаквах всеки момент съкровищницата да бъде завладяна.