Глава XVI
ОБРАТНО НА ОСТРОВ ЧЕРЕП
Победилите войници искаха да ги подгонят незабавно, но резките команди на капитан Хадфийлд ги спряха.
— Не бързайте! — предупреди той. — Това може да е хитрост. В никакъв случай не бива да оставяме съкровищницата без охрана.
Но когато бе предложено губернаторът да се върне с гарнизона, той категорично отказа.
— Искам още веднъж да ги натупам — заяви той войнствено. — Кръвта ми още не е кипнала както трябва.
Ето защо оставихме един младши офицер да поеме отбраната на сградата и после, предвождани от губернатора, се впуснахме да гоним дезорганизираните пирати.
Войниците, заели позиции по къщите на улицата, по която се оттегляха пиратите, взеха доста жертви измежду техните редове. При преследването ние изпотъпкахме много сгърчени тела, а други пирати допълзяха до края на пътя само за да умрат там. Двама-трима, тежко ранени, но все още в съзнание, стреляха предизвикателно с пистолетите си срещу нас, когато префучахме край тях. В такива случаи един-двама от войниците свърнаха настрана, за да доубият тези нещастници.
Настигнахме най-задните от оцелелите пирати, преди те да успеят да се доберат до брега. Излишно е да ви описвам с всички подробности това, което се случи. Милост нито се даваше, нито се искаше. Настигнатите пирати се бранеха отчаяно и падаха с бой. Но от Даго, когото исках да видя наказан повече от всичките му хора, не виждах никаква следа.
Скоро слязохме на брега. Капитан Хадфийлд бе оставил един малък отряд да нападне пиратите, които пазеха лодките, но те бяха отдръпнати на десетина ярда от брега и войниците, колебаейки се дали да заплуват и да ги атакуват, се бяха задоволили да завържат мускетна престрелка с пазачите им. Сега тези лодки стояха близо до брега, за да вземат бягащите пирати, ала ние тичахме по петите им така, че не всички успяха да се качат на тях. Гребците бързо се отблъснаха от брега и останалите там пирати заплуваха отчаяно подире им и с мъка бяха издърпани през планшира.
Първата ми мисъл беше да нагазя във водата след лодките и да се опитам да заловя пиратския адмирал. Капитан Хадфийлд ми заповяда да не мърдам и видях, че е прав. Ако всички нападнехме пиратите чрез плуване, щяхме да се поставим в много неизгодно положение. Ето защо капитанът изкомандува да се открие непрекъсната стрелба с мускети към отдалечаващите се лодки и прати няколко от хората си по брега в двете посоки да потърсят лодки, които да използуваме ние.
Колко ме ядосваше бездействието ни. Докато чакахме за лодки, пиратите гребяха към своите кораби с пълната скорост, с която гребла можеха да изтласкват водата. Оставехме ли ги да се качат отново на тях, щяха да се изплъзнат от отмъщението ни. Тогава не знаех, че всички пиратски кораби са завзети с изключение само на един. Комендантът на северните укрепления, като узнал, че Даго е извършил десант със своя отряд, и поради тва предположил, че на корабите са оставени слаби екипажи, пратил абордажни отряди; те срещнали ожесточена съпротива, но пожънали успех. Само „Нападател“, който Даго взел отново за свой флагмански кораб, се спасил от пленяване, и то като избягал от пристанището.
Ако не беше едно злополучно обстоятелство, пиратите в бягащите лодки щяха да бъдат пресрещнати и потопени. За нещастие луната, която осветяваше бойното поле, намираща се в зенита си, внезапно бе затъмнена от слой гъсти облаци и поради това трудно можеше да се различи пристанището. След като намерихме лодки ние бързо се накачихме на тях и гребците размахаха с всички сили греблата, за да се опитат да настигнат пиратите. Ала вместо тях се натъкнахме на два от пиратските кораби, които бяха вече в ръцете на нашите хора, но отначало не знаехме това; те пък помислили погрешно, че сме отстъпващият отряд на Даго, и откриха огън срещу нас и двете страни дадоха известни жертви, докато се установи взаимната грешка. В това време пиратите, научили, предполагам, какво се е случило с повечето от корабите им, загребаха колкото можеха по-бързо към открито море. Там ги чакаше „Нападател“, който ги насочи към борда си чрез светлинен сигнал.
Когато накрая губернаторът узна, че някои от пиратите са избягали, страшно беше да се слушат ругатните му. Всъщност той имаше малко причини да се оплаква. Добре замисленото и силно нападение на Даго срещу Санта Галма бе претърпяло пълен провал; той бе загубил всичките си кораби с изключение на един и с шепа свои хора едва бе спасил живота си. Въпреки това сър Бенджамин Уолпоул, след като изпрати три кораба с пълен екипаж и пълно въоръжение да гонят „Нападател“, изпитваше единствено презрение към себе си.