— Аз бях тук — говореше той, — предупреден, че тоя адмирал Даго възнамерява да пъхне главата си в примката, и тъкмо когато я беше пъхнал, представете си, не успях да затегна примката. Глупак съм аз и дръвник, та заслужавам да бъда обесен.
Той се оглеждаше свирепо, сякаш подканяше някой да дръзне да му възрази че не е прав да се самобичува.
— А, добре, че се сетих — каза той. — Къде е тоя човек, Едноокия, дето ми донесе предупреждението? Видях го да се бие храбро на наша страна точно пред съкровищницата.
Капитан Хадфийлд, който бе седял до мен в лодката и не се бе отделил от мен, когато се върнахме обратно на брега, сега ме избута напред и обрисува така блестящо участието ми в нощния бой, че се изчервих, като го слушах как ме превъзнася. Обаче губернаторът, изглежда, сметна всичко това за вярно и като стисна горещо ръката ми и се извини, загдето едва не ме бе обесил, настоя — тъй като сигурно съм капнал от умора — да бъда заведен в къщата му и настанен на легло с най-фини бели чаршафи.
Събудих се късно на другата сутрин, след много ясен сън, в който преследвах Даго до остров Череп. Толкова бях сигурен, че именно това е мястото, където той ще избяга, че се облякох на бърза ръка и излязох от стаята си, за да потърся губернатора.
— Добре дошъл, герою на деня! — възкликна той, когато влязох.
Но не ми беше до комплименти и безцеремонно поисках награда за това, което бях извършил.
Лицето на губернатора помрачня; мисля, не защото му се свидеше да ме възнагради за услугите, а защото се бях издигнал много в очите му, но човек, който има добро мнение за някого, не обича да бъде разочарован. Ето защо губернаторът отвърна с лека въздишка на това очебийно доказателство за алчност у мен, но се въздържа да направи основателната забележка, че би трябвало да се радвам, загдето се е отказал от намерението си да ме обеси.
— Е, каква награда искате? — запита той и всякакво дружелюбие бе изчезнало от гласа му.
— Подгответе ми един кораб, сър, и ми намерете безстрашен екипаж. Аз искам да гоня пиратския адмирал Даго и съм напълно сигурен, че ще го намеря, където и да се скрие той. Ако имам късмет, ще го доведа тук жив или мъртъв и така ще бъде сложен край на едно голямо пиратско котило.
Докато говорех, в очите на губернатора отново светна дружелюбие, а когато завърших, той скочи от креслото си и стисна сърдечно ръката ми.
— Знаех си аз, че сте човек на място — каза той. — Слушайте, я седнете да закусим и ми разкажете всичко за себе си. Смятам, че ще мога да ви дам наградата, която искате — ха-ха! Отначало помислих, че ламтите за златни гвинеи… но нали трябва да науча повече неща за вас, преди да ви поверя кораб и екипаж?
Така аз седнах отново да хапна като човек и подтикван от добрия губернатор, който ме насочваше с въпросите си, му разказах всички главни събития в живота си, без да крия престъплението, в което бях обвинен и заради което ме бяха лишили от командуването на кораб. Няма да разправям тук тази история — сега тя е забравена и не ще се издигна в очите на ближните си, ако я припомням. След това му описах отново как съм попаднал в ръцете на Едноокия, как съм се дегизирал като самия пиратски капитан и престъпленията, които бях допуснал да се извършат, докато командувах „Нападател“.
— Горкото момче! — възкликна сър Бенджамин, когато завърших. — Досега животът ви е брулил жестоко, ала въпреки всичко вие показахте твърдата си воля и смелост. Дори не се опитвате да криете прегрешенията си, което е най-похвалното. Но преди малко споменахте за заровено съкровище. Защо не изчакате, докато се яви възможност да го изровите, за да се възползувате сам от него?
— Това беше първата ми цел — признах аз, — но в последно време осъзнах страшните злини, които причиних, като се присъединих към пиратския екипаж. Не искам да извърша още по-големи злини, като харча за себе си пари, натрупани с толкова много излишни страдания и кръвопролития. Аз ще прибера съкровището, ако мога, ала ще го предам на кралските власти с надежда, че част от него ще бъде използувана за близките на хора, които са загубили живота си в схватки с пиратите.
— Как ще бъде оползотворено пиратското злато, не мога да кажа — отвърна губернаторът. — Но що се отнася до вас, няма защо да се срамувате от делата си в миналото. Във всеки случай вие сте направили много, за да ги изкупите. И мога да ви обещая следното. Ако успеете да убиете или да плените прословутия Даго, можете да получите офицерски чин в кралската флота, ако желаете.