Изведнъж розовата светлина помръкна и песента заглъхна. Разсъдъкът ми се върна на мястото. Несъмнено, изчезването на огърлицата бе открито вече. Вратите на музея са затворени и не пускат никого без обиск. Вероятно тревогата е звучала, още когато съм се спускал по стъпалата. Възможно е аз да съм единственият, който е излязъл от музея.
Ако е така сигурно ще ме заподозрат. Аз нарочно бях привлякъл вниманието към себе си, не само на пазачите в коридора, но и вътре, в самата съкровищница. Те ме бяха запомнили. Защо съм избягал, независимо от цялата тази суматоха? Имал съм някаква причина. Каква? Само да изчезна с огърлицата!
Да предположим, че кражбата не е открита до затварянето на музея? Все едно, трудно ще ми бъде да обясня такова стремително напускане. Аз съм единственият, който не се е заинтересувал от станалото.
Нима Сатаната е пропуснал ход в сложната игра, нима е направил грешка в разсъжденията си? Или нарочно е планирал подозрението да падне на мен? Но то така или иначе ще падне на мен. С тези тежки мисли освободих таксито и влязох в клуба.
— Рано се връщате, мистър Киркхайм — усмихна се дежурният зад стойката, докато ми подаваше ключовете.
Съвършено ясно бе, че той не подозира излезлият преди няколко часа от тук Киркхайм и влезлият сега Киркхайм да са различни хора. Моят двойник действително е бил добър, помислих си аз.
— През следващите няколко часа ще бъда много зает — казах му аз. — Това, което ще пиша, ще изисква пълната ми съсредоточеност. Нищо, ама абсолютно нищо, колкото и важно до ви се види, не биха да ме отвлича. Вероятно ще се обаждат по телефона, може да дойдат и посетители. Казвайте на всички, че ме няма. Ако дойдат репортери, кажете им, че ще се срещна с тях в осем часа. Към седем часа донесете в стаята ми всички вестници. Но не по-рано. И само последните издания. Повтарям още веднъж, който и да ме търси, не ме безпокойте.
— Добре, ще поставя втория ключ в кутията ви — отвърна той. — Това действа успокояващо и на най-настойчивите.
Влязох в стаята си, затворих вратата и внимателно огледах наоколо. На масата се бе натрупала пощата за три дни. Писмата бяха малко, нито едно важно и всичките разпечатани. Две покани за четене на лекции на обеди. И под тях бяха приложени и закрепени с кламери копията на откази и извиненията ми. Подписът ми под отговорите изглеждаше напълно нормален. Способността на имитация на моя двойник изглежда се разпространяваше не само на гласа ми и външността ми. Аз с интерес разбрах, че причината да се откажа, е отсъствието ми от града в деня на обеда. Но къде, по дяволите, ще бъда тогава?
До пишещата машина имаше обемист документ. Прелистих го напосоки и разбрах, че в него съм се спрял на възможностите за експлоатация на някои находища на полезни изкопаеми в Китай. Докладът бе адресиран до същия този известен адвокат, който вдигна тост за „новопрокълнатия“ на вечерята при Сатаната. Написан бе с почерка ми; анотацията бе също направена от мен. Не знаех причината за това, но бях сигурен, че адвокатът меко, с подробностите, ще разкаже за появата на този документ. Вярата ми в Сатаната отново възкръсна. И се почувствах много по-спокоен.
Пребърках джобовете на костюмите, които се намериха в шкафа. Но никъде нито едно късче хартия.
Точно в седем на вратата тихо се почука. Влезе Робърт, нощния дежурен, с купчина нови вестници. Той ме изгледа с широко разтворени очи и бе ясно, че го терзаят безброй въпроси. Какво пък, и мен ме терзаят! Но какво бе написано във вестниците? Е, няма да му покажа незнанието си.
Затова с разсеян вид поех пачката и затворих след него вратата. И щом отворих първия вестник, веднага ми се набиха заглавията:
Останалите заглавия с други думи казваха същото. Прочетох материалите. И от време на време усещах, как някой ме полива със студеноледена вода по гърба. Ще цитирам най-пълният отчет на събитието: