Той каза нещо на един от държащите ме роби. Не разбирах този език. Нещастникът се поклони и изчезна безшумно.
— Да — обърна се отново към мен Сатаната, — той ще бяга дълго. Но вие, Джеймс Киркхайм, не! Кобхъм не може да избяга. И вие също. Днес вечерта ще обмисля, какво забавление ще ми представите.
Излезлият роб се върна с още шестима. Сатаната отново даде заповед. Робите ме обкръжиха и поведоха. Не се съпротивлявах. И не погледнах Сатаната.
Но да се затворя ушите и да не чувам проклетия му смях, не можех!
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Мина ден, мина нощ и едва тогава видях Сатаната отново. Други хора, освен роба, който ми носеше храна, въобще не видях. Мисля, че ме закараха в една от подземните килии. Тя бе доста удобна, но без прозорци и естествено без врати. Тук ми развързаха ръцете и ме оставиха сам.
Гневът ми бързо мина и ме обхвана отчаяние. Баркър ще се постарае, да се добере до Консърдайн. Бях напълно сигурен в това. Но ще успее ли? Ще му повярва ли докторът? Съмнявах се. Консърдайн не бе човек, който вярва на голи думи. Трябва сам да се убеди. Дори ще провери. Гневът му може да предизвика прибързани действия, които да го присъединят към нас с Кобхъм. И Сатаната ще тържествува.
А Ева? Какво ще направи тя, като чуе от Хари, какво се е случило? Не се съмнявам, че дребното човече, ще намери начин да разбере, какво е станало с мен.
Какви ли дяволски помисли подготвя Сатаната за своята… забава?
Така че моята нощ не мина никак весело. Денят се проточи тягостно. Но когато видях Сатаната, се надявах, че чакането не ми се е отразило на лицето.
Той влезе внезапно, без никакво предупреждение. Зад него пристъпи Консърдайн. Очите на Сатаната проблеснаха с привичния си блясък и осветиха дългата му черна мантия. Погледнах доктора. Дали вече се е видял с Баркър? Но той изглеждаше спокоен и ме гледаше равнодушно. Сърцето ми направо спря.
Сатаната седна. Аз незабавно го последвах, без да чакам покана, извадих табакерата си и вежливо му предложих цигара — детска надменност, за която веднага съжалих. Той не обърна внимание на този жест и започна да ме изучава.
— Не ви се сърдя, Джеймс Киркхайм — заговори той. — Ако можех да изпитвам съжаление, бих ви пожалил. Но вие сам сте причина за днешното ви положение. — Той замълча.
Аз нямаше какво да кажа.
— Вие искахте да ме измамите — продължи той. — Вие ме лъгахте. Вие се опитахте да спасите от моето правосъдие, човек, който аз бях осъдил. Вие се противопоставяхте на моята воля. Дори се осмелихте да ме правите на глупак. Ударът с „Астарта“ е под въпрос и не знам дали е вече възможен. Не мога повече да ви се доверявам. Вие сте за мен абсолютно безполезен. Какъв трябва да бъде моят отговор?
— Мисля, че ще ме отстраните — отвърнах безгрижно аз. — Но защо си хабите времето, като оправдавате още едно от вашите убийства, Сатана? Смятам, че убийството е вашата втора натура и вие няма защо да я обяснявате, това е подобно на желанието да ядеш или да пиеш.
Очите му проблеснаха.
— Вие съзнателно спечелихте доверието на Кобхъм. Вие бихте се опитал да спасите „Астарта“ знаейки, че такава е моята заповед — каза той.
Съгласих се с него.
— Вие ме лъгахте — повтори той. — Вие ме лъгахте!
— Лъжа за лъжа, Сатана — отвърнах аз. — Вие започнахте. Ако бяхте докрай откровени, аз бих ви казал, че не бива да ми поверявате тази задача. Но вие не го направихте. Съзрях възможността да ме лъжете. Какво пък, човек, който веднъж излъже, може и друг път да излъже.
Аз хвърлих бърз поглед на Консърдайн. Той си оставаше все така равнодушен и непроницаем.
— Когато Кобхъм се изпусна, аз изгубих вярата си във вас — продължих аз. — Та напълно възможно бе вашите убийци от „Херувим“ да имат заповед от вас да ме убият, след като измъкна нужните ви кестени от огъня. Една ваша марионетка вече ви каза: „Обвинявайте себе си, Сатана. Но не мен!“
Консърдайн внимателно ме гледаше. А аз започвах все повече да нервнича.
— Баща на лъжата — казах аз, — или да се възползвам от другото ви древно име, Княже на лъжците, цялата работа може да се изрази с два думи. Вие не ми вярвате. Аз знам прекалено много. Прекрасно. За тези неща трябва да се обвинявате сам. Но аз ви знам. И ако мислите, че ще моля за милост, значи не ме познавате.
— Консърдайн — спокойно каза Сатаната, — Какъв чудесен материал пропада. Джеймс Киркхайм, вие бихте могли да ми бъдете много полезен. Колко жалко, Консърдайн.