Annotation
Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!
Шестнайсетгодишната Дара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала — общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Дара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…
Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.
Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.
Джени Хан - До всички момчета, които съм обичала
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
Благодарности
Обработка: Fairy, 2018
***
Информация за текста
notes
1
2
Джени Хан - До всички момчета, които съм обичала
На сестра ми Сюзън –
момичетата Хан заедно завинаги.
* * *
Обичам да опазвам разни неща. Не важни неща като китове, хора или околната среда. А глупости. Порцеланови звънчета, каквито продават в магазините за сувенири. Формички за сладки, които никога няма да влязат в употреба, защото на кого са притрябвали сладки с формата на стъпало? Панделки за коса. Любовни писма. Може да се каже, че любовните писма са най-ценното ми съкровище.
Държа ги в една синьо-зелена кутия за шапки, която мама ми купи от един антикварен магазин в центъра. Това не са любовни писма, написани от някого за мен. Нямам такива. Тези съм ги писала аз. Имам по едно за всяко момче, в което съм се влюбвала — общо пет.
Когато пиша такова писмо, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка тайна мисъл, всяко наблюдение, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.
Всъщност, строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.
1
Джош е приятелят на Марго, но може да се каже, че цялото ми семейство е донякъде влюбено в него. Трудно е да се определи кой най-много от всички. Преди да стане гадже на Марго, той беше просто Джош. Винаги беше тук. Казвам винаги, но май не е точно така. Премести се до нас преди пет години, но като че ли е тук от цяла вечност.
Татко обича Джош, защото Джош е момче, а татко е обграден от момичета. Наистина: по цял ден е сред жени. Татко е гинеколог, освен това е баща на три дъщери, така че, наистина — по цял ден само момичета. Той харесва Джош и защото Джош харесва комикси и ходи с него за риба. Татко веднъж се опита да вземе и нас: аз се разплаках, защото обувките ми се изкаляха, Марго се разплака, защото си намокри книгата, а Кити се разплака, защото тя на практика си беше още бебе.
Кити обича Джош, защото той играе с нея на карти и не му омръзва. Или поне се преструва, че не му омръзва. Сключват разни сделки: ако аз взема следващата ръка, ти ще ми направиш препечен сандвич с фъстъчено масло, но без корички. Това е Кити. Все се оказва, че няма фъстъчено масло, и Джо с голямо съжаление й предлага нещо друго, но на Кити тези не й минават и той хуква да купи фъстъчено масло, защото си е такъв.