Друг войник просто извади камата си от канията и я подхвърли на цуранина до себе си, и след секунди започна оживена размяна на дарове — кралските бойци предлагаха ками, които за цураните бяха по-скъпи и от злато, а те на свой ред се отплащаха със също толкова драгоценни камъни и лъскави гривни.
От тази размяна веселбата се разгоря още повече, вдигаха се чаши и неведнъж се изливаха в широко отворената уста на приятеля-съсед.
Дори Денис се разсмя на тия глупости, а старият Волфгар се надигна, изпи бокала си до дъно и зареди балада, но малцина го слушаха.
А после всичко стана толкова бързо, че Денис едва успя да зърне блесналия нож и плисналата кръв.
Сержант Бари стана, олюля се и вдигна дясната си ръка — беше разпрана и от артерията бликаше тъмна кръв.
Денис и Асаяга скочиха от столовете си и затичаха от двете страни на масата, но не можаха да си пробият път през навалицата от мъже, които скачаха от местата си, отстъпваха и викаха; някои все още си мислеха, че се разиграва шега, други започваха да разбират, че двамата помощник-командири — Бари и Сугама — се бият.
Сугама стоеше присвит, с кралска кама в ръката. Бари беше сграбчил нож от масата и го стискаше в лявата си ръка, готов да скочи, без да обръща внимание на рукналата от ръката му кръв.
— Сугама!
Асаяга се приближаваше към него, но Сугама пренебрегна командира си. Изсъска нещо на цурански и няколко мъже запристъпваха към него.
— Кучият му син ме посече! — ревна Бари и много от кралските войници също грабнаха оръжията си.
— По дяволите, Бари, не мърдай! — извика Денис.
— Пиеш с тия копелета! — изкрещя Бари. — Започваш чак да им вярваш и виж как ти отвръщат накрая!
Надигна отново дясната си ръка да покаже, но остана все така присвит и готов за бой, с вдигнатия в лявата ръка нож.
Денис хвърли поглед към Асаяга и мъжете около него и скочи към Бари да го хване за ръцете. Знаеше, че Бари е силен почти колкото него и че обземе ли го бойната ярост както сега, почти нищо не може да го спре.
Бари се опита да го отхвърли и Денис видя, че много от хората му стоят наоколо неподвижно и гледат. Разбрал, че ръцете на Бари са приковани, в този миг Сугама направи коварния си ход. Асаяга беше зад него, но още не можеше да го стигне. Денис се опита да избута Бари настрани, без да очаква, че Сугама ще нападне така отчаяно и страхливо.
Ножът затъна до дръжката в корема на Бари, той изпъшка, преви се на две и се свлече в ръцете на Денис.
Денис го пусна, посегна и хвана ножа, изплъзнал се от ръцете на сержанта. Сугама се отдръпваше с онова изражение, което Денис толкова пъти беше виждал — разбирането, че смъртта е неизбежно близка и че ти си този, който ще я получи.
— Хартрафт, не!
Този път Асаяга се опита да застане между двамата, но Денис пренебрегна вика му. Заби ножа на Бари в корема на Сугама, пусна го и се отдръпна.
Сугама изохка, свлече се на ръба на празничната маса, зяпна дръжката на ножа, стърчаща от корема му, а после погледна обвиняващо Асаяга и промълви нещо на цурански. Денис едва чу тихия превод на Тинува:
— Вината е твоя, Асаяга. Ти позориш нашите предци, като пиеш с враговете ни. Проклинам те, теб и всички, които са с теб.
Денис се обърна към Бари и коленичи до него. Беше очевидно, че раната е смъртоносна. Лицето на сержанта вече се покриваше със смъртната бледнина.
— Толкова с доверието в кучите синове — прошепна Бари.
— Съжалявам — изпъшка Денис.
— Намушка ме със собствения ми нож — въздъхна Бари и последните му думи се разнесоха в затихналата зала.
Денис бавно се изправи. В залата цареше мъртва тишина. Сугама лежеше превит върху масата и го гледаше горчиво, няколко мъже се бяха струпали до него. Изпълнен с хладен гняв, Денис грабна от масата друг нож и пристъпи към него.
Асаяга застана между двамата.
— Остави ме да го довърша тоя кучи син — викна Денис.
— Той вече издъхва. Ти му даде воинска смърт. — И бързо добави шепнешком: — Ако не го беше пробол, щях да го обеся за безчестието и хората ми щяха да се подчинят, но се боя, че вече е много късно за това. Не мога да ти позволя да го довършиш, след като не може да се защити. Остави го да си умре кротко.
— По дяволите, той уби един от моите! Отдръпни се, цуранино!
— Не.
Денис вдигна ножа и се присви за бой. Всички около него заотстъпваха. Без да обръща внимание на писъците на Алиса и дрезгавия вик на Волфгар, Денис изръмжа:
— Можеше да го спреш, но не го направи.
— Бърз е като пепелянка — отвърна Асаяга. — Изчаквах момента да го сграбча отзад. Не мислех, че ще удари отново.
— Отдръпни се.
— Не. Не мога, Хартрафт, не и след като вече умира! — извика Асаяга. — Беше без оръжие, когато го промуши, и ако те оставя да го довършиш, ще загубя хората си. Трябва да го разбереш.