— Тогава вземи нож, цуранино.
Асаяга не помръдна.
— Вземи нож!
Асаяга, без да откъсва очи от Денис, изпъна ръката си встрани и един от воините му му подаде кама.
Този път между двамата се озова Тинува, с гръб към Асаяга и с очи, приковани в Денис.
— Махни се от пътя ми! — извика Денис.
— Погледни над Асаяга към вратата — тихо каза Тинува.
Денис отмести очи натам и видя, че Роксана е застанала на прага. На рамото й се беше отпуснал младият Ричард. За миг Денис си помисли, че момчето също е ранено в кавгата, но веднага се сети, че го беше назначил на пост на северния проход.
Всички погледи в залата се обърнаха към Роксана. Тя поведе момчето вътре, заобиколи Асаяга и застана пред Денис, който бавно се изправи.
Момчето се вкочани, сякаш се мъчеше да застане мирно.
— Моредел — промълви Ричард. — Сър, моределите прехвърлят прохода.
Настъпи мъртва тишина. Тинува се опита да подкрепи Ричард, но той отказа и с усилие се изправи, за да застане сам.
— Сър… — Притвори за миг очи и залитна. Денис го прегърна и Ричард отново отвори очи. — Сър, съжалявам за Юрген. Толкова съжалявам…
— Всичко е наред, момче — отвърна Денис. — Хайде, кажи ми какво се случи.
— Юрген, сър. Толкова съжалявам.
— Всичко е наред, момче. Хайде, кажи ми. Ричард закашля и на устните му изби пенеста кръв.
— Корвин. Отрови другите, мен ме намушка. Сър, той е шпионин на моредел.
В залата се разнесе глухо мърморене.
— Някъде по обед. Намушка ме и ме остави, реши, че съм мъртъв.
— По обед?! Може да дойдат тук всеки момент — изсъска Грегъри.
Денис го погледна и Грегъри изрева заповед на кралските бойци да вземат оръжията си. Залата закипя. Асаяга ревна на бойците си също да се снаряжат. Денис остана да крепи Ричард.
— Съжалявам за Юрген.
— Всичко е наред, момче — тихо повтори Денис. — Той щеше да го направи за всеки друг.
— Той ме доведе дотук — промълви Ричард и лека усмивка огря лицето му. — Паднах от коня си и исках да заспя, но той ме събуди. Каза, че трябва да ви предупредя и че ще язди с мен. Сега ме чака отвън.
Денис усети как настръхва и хвърли поглед към отворената врата.
— И, сър, трябва да ви кажа… — Ричард отново затвори за миг очи. — Да?
Момчето се съвзе.
— Корвин е предал замъка ви.
— Какво?!
— Убил стражите, пазещи прохода. Боваи го изпратил да ви избие. Не е могъл да го направи, затова е убил стражите и е пуснал цураните в нощта на вашата сватба. Той го е направил. Той също е пуснал стрелата, убила жена ви, макар че се е целил във вас.
Денис се стъписа. Умът му се върна към онази нощ и едва сега разбра защо Корвин му се беше сторил познат. За съвсем кратък миг срещу спасителния тунел беше видял някакъв мъж в края на гората, мъж с арбалет, осветен от треперливите пламъци на горящото имение. Беше по-млад и по-слаб, но да, тъкмо Корвин беше видял.
Някой плачеше, Денис вдигна глава и видя младия Осами, коленичил и хванал ръката на Ричард.
Ричард се усмихна и прошепна на цуранина:
— Приятелю. — Обърна се и погледна навън през отворената врата. — Юрген каза, че трябва да живееш… — А после затвори очи и издъхна.
— Свърши.
Денис вдигна глава. Беше Роксана.
— Трябва да действаш, Хартрафт: момчето свърши. Нищо повече не може да се направи за него. Горкият младеж.
Денис кимна и пусна внезапно натежалото тяло. Осами пое бремето от ръцете му, нежно оправи кичура, паднал на челото на Ричард, и заплака.
Денис стана. Асаяга стоеше пред него. Погледна над рамото му към тялото върху масата. Сугама беше мъртъв. Обърна се — Бари също беше мъртъв. Няколко от бойците му не бяха изпълнили заповедта да тичат за оръжията си, струпали се бяха до сержанта и гледаха Асаяга с омраза.
— Това ще го решим по-късно, Хартрафт — каза хладно цуранският командир.
Денис кимна.
Тинува стоеше на прага.
— Чувам конете им — каза елфът. — Още се на планинския склон, половин час, най-много час.
— Тръгваме веднага — заяви Денис.
— Как веднага? — извика Асаяга. — Нощ е. Изненадаха ни. Трябва да се укрепим и да се държим тук.
— Веднъж ме хванаха в такова укрепление — отвърна Денис. — Повече няма да го бъде. Ще ни засипят със запалени стрели и до разсъмване ще ни изгорят. Ще бягаме. Това е единственият ни шанс. — Погледна Роксана. — Можеш ли да ни отведеш до западния проход през нощта?
Тя се поколеба и се обърна към баща си.
— Ще ви отведе — заяви Волфгар и Денис разбра, че не става въпрос дали може. Беше заповед.