— Вечният копой, а?
— Така оцелявам. Чарът на моите предателства е в това, че всички, дори твоята раса, ми се доверяват до мига, в който хлъзна камата си между ребрата им или им поднеса шише бренди. Не похабявай небрежно този талант. Господарят ни има планове за мен.
— И си готов да ми измениш в първия миг, щом това укрепи тъмните ти цели.
Корвин се усмихна.
— Само ако послужи на нашия господар. Иначе пътищата ни са същите.
Боваи изсумтя презрително.
— Все едно, тръгвай напред.
Корвин се поколеба, поклони се покорно, обърна се и тръгна. Голун спря до Боваи, без да откъсва очи от отдалечаващия се Корвин.
— Бих го убил на място и да се свършва.
— Господарят ни има нужда от него. Трябва да замине на юг и да подготви пътя за нашествието ни през следващите три-четири години. Докато не седна отдясно на Мурад или не го заместя, не мога да рискувам да ядосам Господаря.
Голун не изглеждаше убеден.
— Предателят си е предател.
— Като брат ми там горе? — прошепна Боваи и кимна към високия проход.
Утрото беше толкова ясно, че все още имаше чувството, че го вижда, сред малка група мъже, където светлината на изгряващото слънце проблесна за миг върху метал.
— Първо довърши Мародерите, това ще ти донесе слава и ще обедини тези, които те следват. После ще мислиш за Тинува.
Боваи не отвърна нищо. Само кимна, без да откъсва очи от планинското било и бляскащите отражения.
Снегът се сипеше леко и когато Денис спря, единственият звук, който се чуваше, бе шепотът на снежинките, трупащи се по натежалите клони на дърветата.
Чу конско цвилене и се обърна, вдигна инстинктивно лъка, но след миг го отпусна.
Роксана, тръгнала по дирята му, се наведе под един нисък натежал клон и излезе при него.
— Казах ти да останеш с главната колона — изсумтя той.
— Ловувала съм тук с баща ми години наред. Мога да помогна.
— Не и сега, не и в този лов. Върни се.
Пое отново по тясната пътека. През заранта и следобеда го беше обзел страхът, че Боваи може да е оставил блокираща сила, която да прегради този изход. Корвин знаеше плана — и сигурно му го бе издал, — а да върви слепешком напред с надеждата, че Боваи не е успял да постави капана си навреме, беше най-краткият път към сигурна смърт. Ако бяха блокирали моста, щяха да имат и съгледвачи напред.
Долу в гората, в широката долина, снегът не беше толкова дълбок, но щом започнаха да изкачват следващия склон, пътят отново стана труден. Отдавна беше смъкнал наметалото и го беше увил около походната торба, но въпреки това дишаше задъхано и потта се просмукваше през туниката му. Както беше прогизнал, знаеше, че може да премръзне, щом се спуснеше нощта.
Продължи напред и изруга наум, щом момичето го последва — дори в един момент го изпревари и запробива пъртина през снега.
Най-сетне той я настигна и сграбчи юздите на коня й.
— Върни се, по дяволите!
— Всеки миг ще паднеш от умора, Хартрафт. Остави някой на кон да ти отваря път.
— Конник в тези гори е сигурна мишена — изсъска той. — Върви се пеша. Връщай се.
— Жените и децата имат нужда от отдих, от огън.
— Никакво спиране.
— Какво?
— Чу ме добре. Не спираме, докато не стигнем моста.
Въпреки че войниците му знаеха какво предстои, беше решил да не казва на хората на Волфгар плана си да продължат без почивка: нямаше смисъл да очакват убийствения нощен марш в снежната буря, преди да го започнат.
— Това са още над петнайсет мили — половината ще изгинат — сопна се тя. — Не можеш дати тласнеш в нощен марш.
Денис посегна и я сграбчи за ръката.
— Баща ти го разбра и очаквах дъщерите му също да го разберат. Това не ти е безгрижна неделна разходка. Те ни изненадаха и или ще бягаме, докато не ги изтощим и не спрат, или ще ни догонят и ще ни избият. Вървим през цялата нощ. Онези, които не издържат… оставяме им лък и няколко стрели и се надяваме да забавят поне малко моределите. След което се самоубиват.
— И децата ли? — попита тя. Гласът й беше студен като вечерния мраз.
Изкушаваше се да й отвърне жестоко, но поклати глава.
— Не. Разбира се, че не. Накарай няколко от жените да препуснат бързо напред с тях — но продължаваме. — Замълча. — Заповядах на мъжете си да не носят никого, ако изостане — ако го направят, губим и изоставащия, и добрия войник. Всеки или върви, или загива.
Тя кимна, без да го поглежда. Погледът й продължаваше да обхожда дърветата.
— Не са те изпреварили. Този път ми е познат. Моределите трябва да заобиколят над шейсет мили около долината дотук, за да ни пресекат пътя. Освен това до моста има още няколко такива пътеки. Ако имаше капан, той щеше да е от другата страна на прохода, откъм долината. Не ни заплашват.