Чу как стрелата изсвистя покрай бузата му, после вече беше паднал по очи, нещо го връхлиташе отзад, кама блесна в снега на педя от гърлото му. Той изрита, превъртя се и нападателят му скочи отгоре с изпънатия напред нож, острието отново блесна надолу, за малко да го прониже в очите. Убиецът беше моредел, як и с възлести мускули. Затисна дясната ръка на Денис с лявата си, докато надигаше дясната за поредния удар. Денис се опита да го изрита, опита и да го удари в тила, но в отговор го шибнаха в чатала с коляно и той изохка. Едва успя да зърне сянката на Роксана, която скочи отзад, камата й блесна и преряза гърлото на моредела.
Съществото се олюля мълчаливо и камата се изплъзна от юмрука му. Двете му ръце стиснаха гърлото и кръвта бликна между пръстите. Моределът се обърна изумен към жената, все едно че бе нарушила някакво правило и му е изиграла жестока и нечестна шега, след което се смъкна на колене.
Денис се превъртя, замаян от болката. „Другият таласъм…“
Погледна нагоре. Роксана държеше лъка му. Видя как бръкна в колчана си, извади стрела и вдигна лъка. Беше тежко оръжие и тя едва успя да опъне тетивата. Таласъмът пищеше и протягаше умолително ръце. Тя се поколеба за секунда, после стреля. Стрелата свали съществото, ала не го уби. Разтреперана, Роксана извади втора стрела и тръгна към таласъма.
— Внимавай! — изпъшка след нея Денис и се надигна на колене, без да откъсва очи от издъхващия моредел.
Роксана спря на десетина крачки от таласъма. Той риташе и се мяташе, мъчеше се да се претъркаля назад през огъня.
— Стой мирно и ме остави да свърша! — извика тя.
Втората стрела изобщо не улучи. Тя извика от яд, докато вадеше трета, и пристъпи още напред, за да се прицели почти в упор.
Вдигнало ръце, създанието продължаваше да я моли за милост — на човешка реч. Роксана пусна стрелата и врясъците секнаха, сменени от гъргорене. Ръката й посегна за четвърта стрела, но таласъмът най-сетне се сви на кълбо и замря.
Тя се върна при Денис и коленичи до него, като погледна боязливо към моредела, чието гърло беше прерязала. Кръвта се изливаше от раната, но Той още не беше издъхнал. Тъмният елф се вторачи в нея.
— Като си помислиш, жена-човек да ме заколи — изхъхри той. — Така Боваи ще има още една причина за мъст.
Тя кимна.
— Кажи на Тинува, че братовчед му Вакар ще го чака на другия бряг.
И все още на колене, клюмна глава и застина. Роксана изхлипа, преви се и повърна.
Денис се надигна с омекнали колене и нежно я погали по раменете. Тя заплака.
— Съжалявам. Видях го да идва, стрелях и не улучих. За малко да ударя теб.
— Няма нищо. Това е първата ти битка. Всичко е наред.
— И как врещеше! Не исках да се мъчи, исках само да умре.
— Всичко е наред — повтори той вдървено, загледан към моста. Целият среден участък беше пращящ ад. Беше ясно, че моределите не са оставили таласъмите си да спят през нощта. Бяха разчистили дървената част от снега, след това бяха натрупали храсти и сухи дърва. Пред очите му дъските поддадоха, рухнаха долу и откриха едната от двете поддържащи масивни греди. Таласъмите се бяха погрижили и за тях — пресекли бяха с брадви и двете. Гредите поддадоха и цялото съоръжение се срина в тътнещата отдолу река с взрив от пяна и съскащи въглени. Денис въздъхна и едва сега забеляза, че Роксана стои, отпусната на гърдите му, и все още плаче, прегърнала го през кръста.
— Съжалявам — изхлипа тя.
Той я придърпа към себе си и нежно изтри сълзите от лицето й.
— Справи се чудесно.
Погледна отново към моста. Бяха в капан.