— Дръж хората си отделно от моите — каза Денис. — Да не се вадят оръжия, освен лъковете. Ако се натъкнем на засада, вие обръщате наляво, а ние — вдясно от пътеката. И гледай хората ти да издържат.
— Гледай твоите да издържат — отсече Асаяга.
— Добре, кучи синове, да се махаме оттук!
За миг Асаяга кипна, готов да избухне от обидата, но осъзна, че Хартрафт се обръща към своите.
„Странни хора са тези варвари — помисли си той. — Тази непринуденост, свойският начин, по който си говорят, дори начинът, по който вървят в поход“.
Тръгна към челото на колоната. Изведнъж зад гърба му се разнесоха ругатни, той се обърна и видя как един от кралските войници излезе от колоната си, извика, затича към неговите хора и събори на земята патрулен водач Фукизама.
Едва чу думите, които извика мъжът, но му прозвучаха като „Крадлив кучи син!“
Фукизама се превъртя и се надигна, с извадена кама. Замахна и посече войника в бедрото. Кралският войник изруга, отскочи и извади меча си.
Оръжията изсвистяха от ножниците и от двете страни и двете редици запристъпваха една към друга, готови за бой.
Асаяга затича по редицата, Денис също затича, викаше и избиваше нагоре извадените мечове.
— Името ми! Честта ми е оскърбена! — изрева Фукизама. — Той ме удари. Нима сме страхливци, командире? Нима сме псета, които ще скимтят? Държа на честта си.
Асаяга замръзна. Видя Тасему, застанал зад Фукизама. Сержантът мълчеше. Войниците зад него замърмориха.
Обърна се и видя Хартрафт, застанал пред своите. Мъчеше се да спре разпенения войник, който напираше и засипваше Фукизама с хули и ругатни.
— Твоят човек — заяви Денис и посочи патрулния водач. — Откраднал е в казармата кесията с парите на Вилхелм. Вилхелм току-що го е видял да я пъха в торбичката си.
Асаяга погледна Фукизама. Беше точно в неговия стил — повечето му другари не му вярваха в игрите на късмета. Мамеше, беше лукав, а и беше от групата около Сугама.
Но не виждаше как би могъл да спре скандала. Фукизама вече бе предявил Правото си на чест.
— Значи дуел — заяви хладно Асаяга. — Твоят човек първи удари моя. — И повтори същото на цурански.
— По дяволите! — изсумтя ядосано Денис: — Тъмните братя ни дишат във вратовете.
Асаяга се обърна срещу Денис.
— Дуел. Или се бием, тук и веднага. Кое да бъде, капитане?
Грегъри се озова между двамата. Едва удържайки гнева си, Денис изгледа Асаяга и кимна отвратено.
— Проклети от боговете цурани, с вашата проклета чест — и се отдръпна.
Асаяга кимна на Фукизама, а войниците му отстъпиха назад в полукръг.
Оръжията на двамата бяха извадени, тежкия двуръчен меч на кралския войник и по-лекото оръжие на Фукизама. Фукизама зае ритуалната поза, с острието прибрано зад лявото рамо и двете ръце на дръжката.
Кралският войник стисна тежкия меч с двете ръце и нападна, острието блесна надолу в дъга. Всичко свърши за няколко мига. Фукизама ловко отскочи встрани, без да се подхлъзне по заледената земя, и преди кралският войник да успее да влезе в гард, мечът му посече и с един-единствен мълниеносен удар почти откъсна главата от раменете.
Войникът рухна, тъмната кръв швирна от прерязания врат. Цураните нададоха ликуващи викове. Асаяга огледа кралските бойци. Все още бяха с извадени оръжия и мърмореха гневно. Беше повече убийство, отколкото истински двубой. Погледна отново своите и всичко му стана ясно. Фукизама беше избрал противника си добре, беше го преценил, потърсил беше някой по-млад, уморен и явно неопитен, след което го бе провокирал.
Фукизама стоеше с лице срещу кралските бойци, с насмешлива усмивка. Мъжете отсреща едва се удържаха да не нападнат.
— Фукизама!
Триумфиращият воин се обърна.
— Пусни оръжието! — извика Асаяга.
Вродената цуранска дисциплина го накара моментално да се подчини, преди да е съобразил, че предстои нещо ужасно.
— Тасему.
Щурмовият водач пристъпи напред, откъсна торбичката от колана на застаналия мирно войник и я отвори. Бръкна вътре, извади малка кожена кесия и я вдигна да я видят всички.
— Кесията на Вилхелм — прошепна един от кралските бойци.
Асаяга кимна, взе кесията и я отвори. Вътре имаше няколко медни монети — жалко имущество на Мидкемия, но целогодишен приход на бедния откъм метали Келеуан. Изгледа Фукизама и заяви:
— Ти опозори своя дом и клан. Знаеш какво е наказанието за кражба.
Мъжът се облещи, а Тасему даде знак на двама цурански воини и те го хванаха здраво. Трети измъкна въже от торбата си, отиде до близкото дърво и метна въжето през един висок клон.
Всичко свърши много бързо. Разтрепераният облещен войник беше хванат от четирима души и сложиха клупа на врата му. Други няколко души дръпнаха въжето и Фукизама излетя във въздуха, дръпнат сякаш от гигантска ръка. Вратът му изпращя толкова силно, щом цураните го пуснаха няколко стъпки надолу и пак го вдигнаха, че дори коравите кралски войници потръпнаха. Той изрита няколко пъти във въздуха и замря. Войниците отвързаха въжето.