Асаяга се поколеба за миг, но кимна. Разбираше от чест, все едно чия. Обърна се и каза нещо на своя език — Тинува долови, че е сърдита ругатня. После смъкна куртката и гамашите си и зарева заповеди. Цураните се поколебаха, после един от по-старите поклати глава, засмя се, също започна да се съблича и викна на приятелите си:
— Моят се е свил от студа. Вие защо си ги криете?
След няколко минути Асаяга поведе колоната в реката.
— Иди с тях — каза Грегъри. — Аз ще поема тила.
Тинува кимна, смъкна наметалото и закрачи след Асаяга, без да обръща внимание на любопитните погледи. Щом командирът на цураните нагази във водата, останалите го последваха, макар да сипеха ругатни и проклятия. По средата на течението мъжът пред Тинува изтърва въжето и изпусна пръта. Той го сграбчи и го издърпа — но цуранинът беше изтървал вързопа си.
Отзад се разнесоха викове и Тинува видя как други двама се изтърваха; главата на единия се показа над повърхността и той започна да пляска непохватно с ръце и заплува, но вторият беше отнесен.
Бари едва го извлече на брега. На земята до буйния огън бяха проснали одеяло и той се свлече разтреперан на него и се уви. Вдиша дълбоко, стегна се и стана.
Край огъня вече се трупаха голи мъже, разтреперани и с тракащи зъби. Хората на Денис напалиха втори огън. Откъм гората закънтяха брадви, скоро замириса на печено месо — някой беше улучил дивеч. Трима души режеха месото и го нанизваха на шишове.
Тинува се облече. Асаяга стоеше до водата, още гол, издърпваше един по един хората си и те залитаха на брега и се тътреха към огньовете да се поизсушат.
Брат Корвин нагази във водата. От свян не си беше смъкнал расото, но го беше стегнал около кръста си. Въпреки шкембето си имаше достатъчно сила да крепи двамата ранени, вярно, с помощта на младия Ричард.
Грегъри все още беше на отсрещния бряг, напълно облечен и с опънат лък. От дърветата излетя врана, изграчи и Тинува видя как приятелят му се напрегна.
— Дойдоха — изсъска елфът.
Денис моментално се озова до него и му хвърли лъка, а Тинува го огъна и изпъна тетивата, която беше прибрал грижливо в намасления парцал, преди да мине през реката.
Последните хора вече бяха по средата на течението. Грегъри отсреща сряза въжето, затича към водата и се гмурна, без да изпуска лъка. Изплува на повърхността и затича тромаво в дълбоката до гърдите вода.
Тинува зърна отразен лъч и скоро на другия бряг се появи конник с лъскав щит, окачен на лявото рамо. Тинува стреля без колебание. Дори да не улучеше, щеше да го задържи още няколко секунди по-далече от брега и да спечели време за онези, които все още бяха в ледената вода.
От дърветата излезе втори, с опънат лък, и се прицели към Грегъри.
Тинува отново вдигна лъка си. Поколеба се за миг, усетил лъха на вятъра по бузата си, прецени разстоянието и колко ще се отклони стрелата и най-сетне пусна. Конникът стреля пръв, Грегъри се гмурна под водата и стрелата падна там, където беше допреди миг. Стрелата на Тинува улучи коня и той се изправи на задните си крака и изцвили от болка.
Излязоха още ездачи и се пръснаха покрай брега. Грегъри беше вече в средата на реката, зад брат Корвин, буташе го напред. Стрелите свистяха над главите им. Стрела от арбалет удари единия ранен в гърба и той рухна във водата. Ричард се опита да го измъкне, но Грегъри го дръпна под водата — втора метална стрела изсвистя над тях.
Най-добрите стрелци на Денис заеха позиции по брега и стрелите излетяха.
След като въжето на другия бряг беше отрязано, течението повлече последните надолу. Един от цураните го изтърва и леденият въртоп го понесе. Асаяга скочи във водата и загази надолу, Денис изруга и затича след него.
Двамата стигнаха до Корвин, Ричард, Грегъри и неколцината други. Още един падна, улучен от арбалета. Денис стъпи в някаква дупка и затъна. Тинува, който тъкмо се целеше в един от водачите на воините на другия бряг, отпусна лъка, готов отново да скочи във водата.
Най-сетне Денис изплува — Асаяга му помагаше и двамата нагазиха в плиткото. Задъхан и сипейки ругатни, Грегъри, останал без лъка си, дърпаше след себе си жреца и Ричард.
Асаяга избута Денис на брега, а цураните притичаха и се струпаха около водача си. Денис изруга уморено и изпълзя по заледения склон.
— Благороден жест — подхвърли елфът.
Денис вдигна ръка да го накара да млъкне.
— Стига.
После, разтреперан и посинял, се изправи и тръгна към огъня.
На другия бряг вече имаше десетина конници. Стреляха, но вятърът бе силен и стрелите се отклоняваха, без да улучат целта. И от двата бряга се сипеха подигравки и ругатни; противниците се гледаха с гняв, без да могат да се сбият. Лумнаха още огньове и мъжете се струпаха около тях, подскачаха, за да се сгреят, обличаха се и нагъваха полуопеченото месо.