Грегъри кимна. Много от това древно знание беше останало скрито преди появата в Елвандар на един облечен в бяла броня воин, Томас. Според мълвата той бил ратайче в цитаделата в Крудий, ала сега беше воин, ненадминат в боравенето с меча и в свирепата си мощ. Разправяха, че в него се таяла древна магия, и Грегъри знаеше, че в това има някаква истина, защото беше виждал приятеля си и други елфи да говорят за Томас. Чувал беше да си шепнат за Валхеру, Древните.
— Речено е, че когато Древните напуснали този свят, ни провъзгласили за свободен народ, а ние сме се разделили. Някои съхранили нравите на предците ни, докато други започнали да се стремят към власт само заради властта. От това разделяне са възникнали моредел и еледел. С времето сме станали толкова различни, че езикът ни, обичаите и вярванията ни са се променили. — Тинува го погледна. — Знаеш ли, че брачният съюз между моредел и еледел не може да създаде потомство?
Грегъри не отвърна нищо, само зяпна онемял приятеля си.
— Според някои това доказва, че сме различна раса от Тъмните. И въпреки това онези от нас, които са били моредел, но са се Завърнали, могат да си вземат жени и да имат деца.
— Странно — промълви Грегъри.
— Има и още по-трудни за разбиране загадки — продължи Тинува. — Например сърцето на другия. — Замълча. — Казах ти, че още преди да се оженим, подозирах, че Боваи е влюбен в Анлеа. На сватбения пир му казах, че в това няма нищо срамно, защото кой би могъл да я познава и да не я обикне?
— Боваи не беше единственият — той въздъхна. — Кавала ме мразеше заради измяната и виждаше у мен причината за унищожаването на клана му. Но най-много ме мразеше заради това, че се ожених за Анлеа.
— Онзи, когото уби на пътя — подхвърли Грегъри и Тинува кимна. Бяха чули приближаването на двамата моредел и бяха устроили засадата, а после, в последния миг, Тинува стреля по онзи отляво, същия, в когото се целеше Грегъри. Това бе провалило засадата и единият се спаси. Грегъри вече разбираше защо.
— Миг, за който мечтаех от векове — прошепна Тинува.
— Разбирам.
— Боваи ме мрази, защото го приема като предателство спрямо всичко, което е било свято в живота му: клановата му чест, родната кръв, срама му. Кавала ме мразеше поради лична ревност, завист, а и защото убих брат му. Кавала редовно ловуваше покрай границите на Елвандар и когато му се удаваше възможност, издебваше нашите стражи. През годините уби четирима и оставяше знака си на тях, за да знам, че е негово дело, неговият начин да ми напомни, че ме ненавижда. И пак той остави върху първия труп съобщението, че Анлеа е омъжена за брат ми.
Грегъри мълчеше. Елфът отпи от чая и продължи:
— Изпитвам срам и немалко страх, че в жилите ми още тече кръвта на моредел, защото ще ти кажа нещо, което няма да споделя с никой друг, Грегъри: изпитах наслада, когато убих Кавала. — И стана, като го каза.
Грегъри го изгледа отдолу, не знаеше как да реагира. Изобщо не можеше да си представи, че приятелят му може да изпита удоволствие от убийство.
Тинува разрита въглените и хвърли ново дърво, то запращя и засъска, после пламъците се разгоряха. Той клекна и протегна ръце над огъня да ги стопли.
— Цялото това безумие ме яде отвътре. Баща ми отвлече Анлеа, за да изпълни собствените си планове, а моята радост ме заслепи за реалността, че моето щастие изобщо не е било важно за избора на баща ми. Пренебрегнах болката, която любовта на брат ми трябва да му е причинявала, вече разсеян от зова на Завръщането. Цял клан унищожен и братя избиват братята си в името на честта. Лудост! Всичко това е пълна лудост.
Отново мълчание, ала този път — по-кратко.
— Разбирането дойде в мига, в който разбрах, че вече не съм от моредел. Загърбих дотогавашния си живот и тръгнах към своето прерождение.
— И все пак уби Кавала без колебание. Стреля в него, вместо да го оставиш на мен.
Тинува се усмихна.
— Може да съм еледел, но това не значи, че съм без слабости.
Грегъри поклати глава.
— Няма смъртен без слабости.
— Знаеш ли. Двамата с брат ми скоро ще решим това — рече Тинува и погледна към небето; беше започнало да се смрачава.
— Затова ли ми казваш тези неща сега? Чувстваш приближаването на съдбата?
Тинува се усмихна.
— За да го знае някой. За да може, ако не оцелея, да разкажеш на Денис истината за този лов и някой ден да разкажеш на моите в Елвандар какво се е случило. Винаги съм бил по-добър с меча от брат ми, но това не гарантира успеха ми. Съдбата ни приближава един към друг, за да сложим края на тази трагедия, но е възможно аз да замина на Блажения остров, а не брат ми. Грегъри кимна мълчаливо.