— Какво? Сега? — Той се обърна и изгледа Асаяга, който вече сядаше на стъпалата да си свали ботушите.
— Сега, да. У дома мъже и жени винаги се къпят заедно.
— Не знам. Това са почтени момичета, дъщери са на мой приятел.
— Другите не са ли? — изсмя се Асаяга и Денис се смути.
— Жените тук го правят, откакто построихме банята. Разбират обичаите.
— Все пак…
Слугинчетата поведоха, Роксана и Алиса влязоха след тях и докато вратата се затваряше, Алиса отново му хвърли онзи поглед през рамо.
— Е, ти ако не щеш, аз влизам — заяви Асаяга, тръгна по грубата дървена площадка и небрежно започна да се съблича.
Денис се качи колебливо след него.
— Само да чуя нещо отвътре — размаха им пръст Волфгар.
— Няма да са дъщерите ти — отвърна му Асаяга. — Нали ти се заклех. Но колкото за другите, старче, помисли само какво изпускаш.
Волфгар се ухили лукаво.
— Не знаеш какво съм изпуснал и какво — не! — Засмя се, обърна коня и подкара към двора.
Асаяга окачи туниката и панталоните си на една кука, а лъка и колчана подпря на стената. Докато го правеше, изведнъж го жегна острият спомен за дома, за банята в селото му — красиво място, защото баните бяха в центъра на всяко селище и хората се гордееха с тях. Беше построена от най-хубавия камък, с мрамор на цветни жилки и красиви сини плочки, с горещи и студени къпални, стаи за горещ въздух и пара, а после човек можеше да се излежава на терасата с изглед към морето и да пие топъл чай. В бащиното му имение имаше големи вани за къпане, разбира се, но като момче Асаяга предпочиташе да се къпе в селото. Там можеха да се къпят без свян мъже и жени, но едно пораснало момче си е пораснало момче, спомни си той леко развеселен. Беше срещнал първата си любов в банята, момиче, което го гледаше дръзко, нищо, че е синът на благородника.
И въпреки това, ако в този момент имаше избор, не беше сигурен дали щеше да се върне. Въпреки всичко, което знаеше, че ще се разиграе в следващите дни, в момента се чувстваше напълно свободен. Голямата игра поне засега беше далече. Вярно, все още трябваше да търпи своя помощник Сугама, но от идването им в долината на Волфгар Сугама се беше поукротил, излагането му на пира първата нощ го беше накарало да замълчи. Нямаше никакъв командир над него, или някой от друг клан да плете интриги, за да го убият или унизят. Беше свободен.
Погледна през рамо Денис, който бавно и с неохота свали кожената си туника и отдолу се показа потната му риза, дрипава и почерняла от мръсотия. Да, Хартрафт беше врагът му и във войната и убийствата крадешком, наистина беше опасен и безмилостен. Но също така беше прям и лишен от притворство. За него Голямата игра щеше да е нещо невъобразимо. Нямаше у него скрит смисъл под думите, нямаше го лукавството. Ако смяташе да убие някого, казваше го и го правеше. Правеше го безмилостно и безчувствено, но докато го правеше, гледаше противника си в очите.
Щом Денис смъкна ризата си, Асаяга се изненада от многобройните белези, нашарили тънкото му тяло. Розовата буца малко под лявата му ключица, от рана от стрела или рапира, изглеждаше едва зараснала. Когато свали панталоните си, Асаяга видя къде левият му прасец беше срязан почти наполовина, а и друга рана имаше на бедрото, от арбалет, чиято стрела явно беше пронизала целия крак.
— И тебе са те понарязали — каза Денис, сякаш отгатнал мислите му, и посочи белия възлест белег на гърдите на цуранина.
Асаяга кимна.
— Стрела. Цялата мина през мене. — И се извърна леко да покаже изходната рана.
— По-добре е, когато излязат. Ваденето на стрела от гърдите обикновено убива човек. Имаш късмет, че си оцелял.
— Имаме добри лечители, по-добри и от вашия жрец.
— Корвин ли? Става. Поне така си мисля.
Асаяга долови нещо в отговора му.
— Какво мислиш за него?
— Нищо. Засега.
Асаяга кимна. Отвътре се чу женски смях.
— Е, Хартрафт, готов ли си?
Денис не изглеждаше много сигурен и Асаяга за миг изпита задоволство от това. Хубаво беше да видиш легендарния Хартрафт разколебан, макар и за нещо толкова дребно, като да влезеш гол в банята, в присъствието на жени.
— Не се притеснявай — подхвърли му той. — Според обичая, когато има и жени, всеки си връзва малка кърпа около бедрата, от скромност. Ще ги намериш зад вратата. Хайде.
Асаяга поведе, пристъпи вътре и широко се ухили. Мъжете му бяха построили тази баня и бяха запознали местните с обичая… но явно бяха пропуснали някои от тънкостите на етикета.
„Това ще е интересно“, помисли си той с усмивка, седна на една пейка близо до камъните за напарване и зачака реакцията на Хартрафт. Щом кралският войник влезе и разбра, че няма кърпи, стана явно, че би се почувствал много по-добре на бойното поле.