Глава 14
Предателство
Разсъмваше се.
— Строй се!
Както винаги, Денис даде заповедта почти шепнешком. Изпитваше презрение към парадния рев, типичен за много офицери в кралските армии. Последните му бойци излизаха от къщата и стягаха в движение снаряжението си. С тях се омешаха и цураните, забързани към другата страна на тесния двор, за да се строят и те, щом щурмови командир Тасему подаде заповедта със същия тих глас като Денис.
Тинува — Грегъри бе до него — се облегна на гредата до отворената врата, загледан в представлението. Удивително му се стори това, че двата отряда се придържат общо взето към едни и същи ритуали: гимнастиката преди разсъмване, вечерния преглед, дори превзетостта на сержантите, съчетаващи грубостта към едни с леко бащинска загриженост и помощ към други.
Цураните застанаха мирно, щом Асаяга излезе от къщата в пълно походно снаряжение и прие поздрава на Тасему. После тръгна бавно пред строя, спираше се да извади някой меч от ножницата и да провери дали е наточен добре, да стегне връзките на бронята на някой млад войник, да отвори някоя походна торба, за да се увери, че всички вещи са подредени добре.
Денис изпълняваше същия ритуал, макар че войниците му стояха „свободно“, но щом се приближеше, го гледаха бдително и с уважение. Той нареди на един от стрелците да изпъне лъка и веднага го смъмри, че тетивата не е добре смазана с восък и краищата са разръфани; друг наруга, че на походната му торба го няма одеялото.
— Ако се наложи да тръгнем сега, в тази минута — сопна се Денис, — ще замръзнеш до смърт още първата нощ и ще забраня на всеки да дели одеялото си с тебе, по дяволите. Три дни чистене на клозетите.
След като Денис продължи по редицата, сержант Бари изгледа смразяващо нещастника и кимна отсечено към нужниците извън портата на укреплението. Те бяха заместили отходния ров, но пък искаха чистене, а ровът — не.
Щом прегледът свърши, Денис се обърна с лице към цуранския строй, на по-малко на десетина крачки от него. Асаяга приключи почти в същия момент и двамата офицери застанаха един срещу друг. Денис явно се чувстваше неловко от упоритостта, с която цуранинът заставаше мирно и с това го принуждаваше и той да прави същото.
— Снаряжението е изправно. Всички мои бойци са налице — заяви отсечено Асаяга.
— Всички са налице — отвърна Денис. — С изключение на четиримата на северния проход. Патрулът на изток докладва, че не е забелязан противник.
Асаяга кимна. Кралските войници бяха поели бремето с патрулите и наблюдателите, за да могат цураните да спазят своя Ден на опрощението. Цуранските воини щяха да се отплатят с допълнителни постове и патрули през следващите няколко дни.
— Нямам инциденти за докладване — заяви Асаяга.
— Аз също — отвърна Денис.
Последва неловко мълчание. Най-сетне Денис се обърна отново към своите.
— Цураните, както знаете, спазват свещен ден, който ще продължи до залез-слънце. Някои от вас видяха началото на ритуала снощи. През това време никой от нас не бива да ги заговаря, освен ако те не заговорят първи. Те ще постят през целия ден и моля да се въздържате от ядене пред тях. Днес ще даваме техния караул, за да могат да медитират и да се молят, а утре те ще се отплатят. Не искам да чувам никакъв проклет коментар за всичко, което ще видите, че правят. Те се включиха в нашия пир за Зимния празник и проявиха уважение.
— И пиха повече от нас — подвикна един шегаджия от задните редици. Забележката му бе посрещната с вълна от смях.
— Значи тази нощ ще има пир, след залез-слънце, и ние сме поканени. Така че бъдете вежливи и всичко да свърши с мир.
Обърна се към Асаяга и двамата си отдадоха чест.
Цураните развалиха строя и тръгнаха да прибират снаряжението, след което заизлизаха навън: Няколко войници отдадоха чест, щом минаха покрай Денис, и го принудиха да им отвърне със смутено кимване.
— Хората ми са благодарни, че уважавате нашия Ден на опрощението — каза Асаяга. — Когато се постави въпроса, мнозина мислеха, че ще откажеш.
— Защо?
— Просто така, без причина.
— Това е тъпо. Молбата беше разумна.
— Искаш да кажеш, че съм тъп?
— Искаш да кажеш, че съм неразумен ли? — сопна се Денис.
Двамата закрачиха през двора, увлечени в разгорещен спор.
— Винаги ли трябва да търсят повод да се скарат? — въздъхна Тинува и погледна Грегъри.
— Знаеш го Денис, достатъчно дълго сме воювали с него. Освен това мисля, че почти им харесва.
Тинува кимна, обърна гръб на караницата и загледа как цураните се изсипаха извън портата и се строиха с лице към хоризонта на изток.