— Кучи син! — изрева Ричард и най-сетне ръката му зашари за камата.
— О, момче, грях е да се ругае свят отец. — Корвин се подсмихна на шегата си. — Боваи чака долу в онези гори, момко. Вчера го забелязах. Щом ти и приятелите ти умрете, ще атакува. Съжалявам, синко, но е време да умреш. Тъй като те харесвам, хайде да го направим лесно. Просто легни по гръб и затвори очи. Обещавам, няма да боли.
Изпълнен с ужас, Ричард най-сетне извади камата и я вдигна, пъшкаше от болка при всяко движение.
— Е, добре — прошепна хладно Корвин. — Сега се боя, че ще боли, момко. Не обичам непокорството. Виждал ли си някога човек, комуто отрязват езика, слушал ли си как се дави след това в собствената си кръв? Наистина е доста интересно.
Корвин скочи към него, но туловището му изигра лоша шега, докато Ричард залиташе встрани. Младежът усети парването през ръката си, докато ножът му посичаше лицето на Корвин и разпра бузата му до кокала.
Корвин изрева от гняв, замахна и ножът блесна в ръката му. Ричард отстъпи назад, с лявата ръка, притисната до хълбока, с последни сили, а после светът сякаш се завъртя около него, щом полетя надолу от скалната издатина. Падаше й светът се въртеше и въртеше, а после дойде мракът.
Събуди го ужасната болка, усети соления вкус на кръв в устата си и изпита ужас: очакваше да види над себе си Корвин, вече отрязал езика му.
Изчака малко и се огледа предпазливо, опита се да се надигне, но и най-малкото движение му причиняваше непоносима болка. Закашля и изплю разпенена кръв.
Помъчи се да осмисли това, което го заобикаля. Примига и разбра, че не е там, където се беше бил с Корвин, а върху скална плоча няколко стъпки под скривалището. Бе паднал от ръба, когато го нападна Корвин. Зачуди се защо още е жив, а след това прецени височината. Дебелият лъжежрец едва ли щеше да може да слезе, за да го довърши, а и сигурно си бе помислил, че вече е мъртъв, или почти, за да може да си изпълни задачата. А и ударът през лицето му сигурно го беше накарал да се спотаи някъде и да се опита да спре кървенето.
Ричард се огледа със замъглени очи, след което много, много бавно се изправи. Мускулите му стенеха от болка. Видя един малък издатък на височината на коленете си в стръмната стена и стъпи на него. Надигна се и едва не припадна, щом ръцете му се вкопчиха в скалния ръб. Знаеше, че това е единственият му шанс. Насили се да вдиша дълбоко и се издърпа, след което рухна върху скалата и загуби свяст.
След известно време се свести и бавно се надигна. Погледна към слънцето и разбра, че не е изтекъл повече от час. Вдигна се едва-едва на крака и огледа.
Монахът не се виждаше никъде. Ричард тръгна залитайки към бивака. Огънят още пращеше в колибата, а около него лежаха Бевин, Хансон и Лутар. Отровени от Корвин.
Гледката го изпълни с безсилен гняв. Преви се задъхан на две, закашля и капките кръв се пръснаха по снега.
„Кървя отвътре. Умирам“.
Стори му се, че чува тропот на приближаващи се коне, и се озърна през рамо. Нима идваха вече?
Погледна слънцето и разбра, че отдавна е минало обед. Корвин трябваше да се е махнал преди повече от час. Сигурно вече бе тръгнал към тях.
Нов спазъм го преви и той седна на земята. Изпитваше неописуема умора и се изкушаваше да легне край огъня и да заспи. Успя да надвие изкушението — знаеше, че мракът ще го погълне завинаги. Вдигна разсеяно меха с бренди, лежащ до Бевин, но си спомни какво има в него и го захвърли.
Припълзя до ефрейтора, смъкна бавно колана от кръста на мъртвеца и отвори туниката си. Бръкна в походната торба на Бевин и извади полевия пакет, който всички носеха по заповед на Хартрафт. Едва сега погледна раната си — беше между двете най-долни ребра. От нея капеше гъста кръв и с всеки дъх той чувстваше, че въздухът му като че ли изтича. Притисна превръзката до раната и много бавно уви колана на Бевин около кръста си и го стегна здраво, за да държи. Усилието го накара да изреве от болка. Не можа да закопчае туниката, тъй че я остави отворена и се надигна.
За негова изненада, Корвин не се беше сетил да вземе коня, вързан зад колибата. Беше една стара кранта, използваха я да карат храна на стражите, а и беше тук в случай, че се наложи бързо да се изпрати вестоносец. Ричард знаеше, че лъжливият монах не си пада по конете, но все пак трябваше да вземе животното — или да го убие.