За Вик събитието е безкрайно по-важно, а настроението му — много по-объркано. Сцената как си ляга с Робин, която тайно се въртеше в мечтите му през последните няколко седмици, е на път да се осъществи и все пак има нещо странно в невероятната леснота, с която мечтата му става реалност. Той не може да повярва, че този, когото красивата млада жена води за ръка към стаята си, е той самият, сякаш душата му е изостанала на крачка зад тялото. В огледалната стена на асансьора той се вижда рамо до рамо с Робин, която е с няколко сантиметра по-висока. Тя улавя погледа му и се засмива, вдига ръката му и я потърква по бузата си, а на него му се струва, че гледа куклено шоу. Той се усмихва напрегнато на образа й в огледалото.
Робин отваря вратата на стаята си, закачва табела: „Не ме безпокойте“ отвън и заключва отвътре. Изритва обувките си една след друга и ръстът й се доближава до този на Вик. Той я притисва на вратата и започва бурно да я целува, а ръцете му опипват и стискат нагоре-надолу по цялото й тяло. Само страстта, усеща той, ще го пренесе чист през прага на изневярата, а според него страстта изглежда точно така.
Робин е изненадана и малко обезпокоена от поведението му.
— По-полека, Вик — казва задъхано тя. — Няма нужда да късаш дрехите ми.
— Извинявай — казва той и спира изведнъж. Ръцете му увисват безпомощно. Той я гледа покорно. — Не съм го правил досега.
— О, Вик — казва тя, — стига си казвал това, много е тъжно. — Тя отива до минибара и наднича вътре. — Много добре — казва, — тук има половин бутилка шампанско. Не се налага да правиш нищо, ако не искаш.
— О, искам, искам — казва той. — Обичам те.
— Не ставай смешен — казва тя и му подава бутилката. — Тази песен ти е влязла в главата. За силата на любовта.
— Тя е любимата ми песен — казва той. — Отсега нататък ще бъде нашата песен.
Робин не може да повярва на ушите си.
Робин е хванала две чаши. Вик пълни само едната.
— За мен не — казва той.
Робин го поглежда над ръба на чашата.
— Да не би да се опасяваш, че може да си импотентен?
— Не — казва той пресипнало. Опасява се, разбира се.
— Ако се случи нещо такова, няма значение, окей?
— Не мисля, че това ще е проблем — казва той.
— Може просто да ми направиш масаж, ако искаш.
— Искам да се любим — казва той.
— Масажът също е начин за правене на любов. Нежен начин, внимателен и нефалически.
— Аз съм мъж от фалически тип — казва той извинително.
— Е, масажът може да бъде и увертюра към любовната игра.
Думата увертюра внезапно го довежда до разпъваща възбуда.
Робин извърта ръце зад гърба си, разкопчава роклята си и я свлича през раменете. Като я окачва в гардероба, поглежда етикета: „Произведено в Италия“.
— Пак се провалих на патриотичния тест. — Тя издърпва полата си-комбинезон през глава: „Произведено във Франция“ — О, Боже! — По този начин се опитва да намали напрежението. Поглежда към Вик, който се е втренчил в нея, все още с бутилката шампанско в ръка. — Няма ли да се съблечеш? — казва тя. — Малко се притеснявам да стоя в такъв вид. — Тя е по корсаж до кръста, бикини и чорапогащи.
— Извинявай — казва той, бързо сваля сакото, издърпва със сила вратовръзката и едва не разкъсва ризата си.
Тя вдига ризата от земята и търси етикета й.
— А! Произведено в Хонг-Конг!
— Марджъри ми купува ризите.
— Никакви извинения! … Костюмът обаче изглежда английски. — Тя закачва сакото на дървен манекен. — Изцяло английски е, така да се каже.
Единствената английска дреха по Робин е последната, която сваля.
— Винаги купувам бикините си от „Спенсърс“ — с усмивка казва тя.
И застава пред него — гола богиня. Малки, закръглени гърди с розови щръкнали връхчета. Много тънка талия, възшироки бедра и нежна извивка на корема. Огнен език между краката й. Той изпада в състояние на обожание.
— Прекрасна си — казва той.
— Да ти призная ли нещо? Винаги ми се е искало да имам по-големи гърди. Защо? Питам се. Няма друга причина, освен наложения сексуален стереотип.
— Гърдите ти са прекрасни — казва той и ги целува нежно.
— Чудесно, Вик — казва тя. — Ти разбра какво обичам. Бъди нежен — това е всичко.
Тя отгръща чаршафите на леглото, поставя шишенце с масло на нощното шкафче, изгася всички лампи освен една. Ляга на леглото и протяга ръка.
— Няма ли да си свалиш гащетата?
— Няма ли да загасим лампата?
— Няма.
Той се обръща с гръб към нея, събува боксерките си и идва до леглото, закрил с ръце ерекцията си.