Выбрать главу

— Ау, какъв чеп! — казва тя.

— Как го нарече?

— Нищо, нищо, просто се пошегувах. — Бърза като гущерче, тя стрелва език и му го облизва от корена до върха.

— Милостиви Боже! — казва той. — Може ли да пропуснем масажа?

— Както желаеш — казва тя, сама усещайки възбуда от нетърпението му. — Имаш ли кондом?

Вик я поглежда объркано.

— Не си ли на таблетки или нещо такова?

— Не. Отказах се от таблетките по здравословни причини. И от спиралата също.

— Какво да правим сега? Нямам нищо.

— За щастие, аз имам. Подай ми несесерчето, моля ти се.

Той й го подава.

— Ето — казва тя. — Да ти го сложа ли?

— За Бога, не! — възкликва той.

— Защо не?

Той се засмива объркано.

— Добре.

Тя сръчно развива кондома върху пениса му. Когато свършва, той клюмва като отпуснат кичур коса.

— Не може да бъде! — казва той.

Вечният преподавател Робин решава, разбира се, да обясни ситуацията, да демистифицира любовта.

— Обичам те — казва той, като целува шията й, гали гърдите й и прокарва ръка по извивката на корема й.

— Не, не ме обичаш, Вик.

— Обичам те още от няколко седмици.

— Няма такова нещо — казва тя. — Това е реторичен похват. Буржоазно заблуждение.

— Ти никога ли не си обичала?

— Когато бях по-млада — казва тя, — си позволявах да бъда конструирана от дискурса на романтичната любов, за кратко, да.

— Какво по дяволите значи това?

— Ние не притежаваме собствена същност, Вик. Не сме уникални индивиди, съществуващи преди и извън езика. Съществува само езикът.

— И какво? — казва той, плъзвайки ръката си между бедрата й.

— Езикът и биологията — казва тя и разтваря по-широко бедрата си. — Разбира се, ние имаме тела, физически нужди и апетити. Мускулите ми се свиват, като ме докоснеш тук, усещаш ли?

— Да — казва той.

— И това е хубаво. Но дискурсът на романтичната любов претендира, че твоят пръст и моят клитор са продължения на два уникални индивида, които се нуждаят един от друг и са незаменими един за друг, изобщо не могат да бъдат щастливи един без друг.

— Така е — казва Вик. — Обичам копринената ти пеперудка с цялата си душа и завинаги.

— Глупавичкият ми! — казва тя, но се засмива. Изявлението му все пак е трогателно. — Как я нарече?

— Просто се пошегувах — казва той и покрива тялото й със своето. — Дали да не поспрем с приказките за малко?

— Добре — казва тя. — Но предпочитам да съм отгоре.

3

— Представяш ли си — прошепна Робин. — Той никога не го беше правил по този начин.

— Наистина ли? — отвърна Пени Блек, също шепнейки. — От колко години казваше, че бил женен?

— От двадесет и две.

— Двадесет и две години в мисионерска поза? Това не е ли вид перверзия?

Робин се изкикоти и същевременно се почувства малко гузна. Тя не беше мислила да излага Вик пред Пени, но много й се искаше да сподели с някого. Бяха минали десет дни от пътуването до Франкфурт и те с Пени се намираха в сауната след вечерната си игра на скуош, излегнати на най-високата и най-гореща пейка, а разговаряха шепнешком, защото съпругата на Филип Суолоу, почтено загърната с хавлия, седеше на най-долната.

— Май не е имало много секс в брака му през последните години — каза Робин.

— Не се учудвам — каза Пени.

Г-жа Суолоу се изправи и излезе от сауната, като кимна любезно на двете млади жени при затваряне на вратата зад себе си.

— Господи — каза Робин, — тя може да си е помислила, че говорим за нея и Суолоу.

— Остави ги тях — каза Пени, — разкажи ми за твоята връзка с Уилкокс. Какво те беше прихванало?

— Той ме привлече — каза Робин и се подпря на брадичката си с лакти на коленете. — Точно в онзи момент ми хареса.

— Мислех, че не можеш да го понасяш. Че е агресивен, елементарен и груб мъжкар.

— Е, в началото наистина изглеждаше такъв. В същност е много свестен, като го опознаеш. И никак не е глупав.

— Това не ми изглежда достатъчна причина, за да легнеш с него.

— Пени, казах ти, че ми хареса. Знаеш как е — намираш се на необичайно място, пийнеш малко, целунете се на дансинга …

— Да, да, знам, нали водех лятното училище на Отворения университет. Но, Робин, за бога — с фабрикант на средна възраст!

— Управителен директор.

— Е, както и да го наречеш … той идва от една груба среда.

— Съвсем не беше груб. Напротив.

— Нямам предвид физически. Става дума за психологически качества. Струва ми се, че властта и парите на този мъж са те подвели. Той е антитеза на всичко, в което вярваш. — Пени Блек укорително поклати глава. — Боя се, че старата женска фантазия за изнасилвача отново надига грозната си глава, Робин. Това, че Уилкокс те е чукал, е все едно, че заводът е съсипал университета.