— Не ставай смешна, Пени — каза Робин. — Ако някой някого е съсипал, това съм аз него. Проблемът е, че той вижда в това велика любов. Настоява, че е влюбен в мен. Казвам му, че не вярвам в тази концепция, но той не ще и да чуе. Постоянно ми звъни и иска да се срещнем. Не знам какво да правя.
— Кажи му, че си обвързана с Чарлз.
— Работата е там, че не съм. В момента не се срещаме.
— Кажи му, че си лесбийка — каза Пени и я погледна косо с лукава усмивчица. — Това вече ще го откаже.
Робин се засмя малко неловко и прибра коленете си. Тя имаше подозрения, че самата Пени е с подобни наклонности.
— Той знае, че не съм лесбийка — каза тя. — Много добре знае.
— И какво е намислил? — каза Пени. — Любовница ли да те прави или какво? — Тя се изкиска. — Май трябва да погледнеш сериозно на това, може да ти е от полза, като останеш без работа.
— Той твърди, че иска да се ожени за мен — каза Робин. — Готов е да се разведе и да се оженим.
— Ау! Страхотно.
— Глупаво е, разбира се.
— И всичко това само заради един път?
— Три пъти всъщност — каза Робин.
Първия път той свърши почти веднага, след като тя го яхна и се притисна в него — свърши с мощно стенание, като дърво, изтръгнато из корен. Малко по-късно беше достатъчно твърд, за да й даде възможност да достигне до оргазъм, но сам не можа да свърши, докато тя не му помогна с малко масажно масло. Това го доведе до спазматичен плач — дали от изтощение или от благодарност или от двете наведнъж, тя не беше сигурна. А рано сутринта, когато сивата зора тъкмо се процеждаше през завесите, тя се събуди, усети ръката му между бедрата си и се претъркули на гръб, все още полузаспала, като го остави да я притежава по неговия директен начин, под завивките, без нито дума разменена, само нечленоразделни звуци и стенания, към които тя даде своя щедър принос. Когато отново се събуди, беше съвсем светло, а той си беше отишъл в стаята, за нейно огромно облекчение Тя му беше признателна за неочакваната проява на такт. Сега можеха да продължат така, сякаш събитията от нощта са изключени от нормалните им отношения. Трезва и напълно разбудена, тя нямаше желание да й се напомня за случилото се.
Но по време на закуската в ресторанта той я гледаше изпод кичура си с тревожно, кучешко обожание, едва-едва отговаряше на въпросите й и ядеше малко, затова пък пиеше чаша след чаша кафе и припалваше цигарите една след друга. Когато се върнаха, за да приберат багажа си, той я последва в стаята й и я попита какво ще правят. Робин каза, че няма нищо против да разгледа Стария град, докато той свърши работата си на панаира, а той каза, нямам предвид това, а какво ще правим сега, след тази нощ? Няма какво толкова да правим, каза тя. Малко се поувлякохме, беше хубаво. Хубаво, каза той, хубаво, това ли е всичко, което можеш да кажеш? Не беше ли прекрасно? Добре, каза тя, за да го успокои, беше прекрасно. Спах чудесно, а ти? Изобщо не можах да мигна, каза той — и си му личеше. Но наистина беше прекрасно, каза той, особено последния път, свършихме заедно, нали? Така ли, каза тя, не мога точно да си спомня, бях сънена, не се шегувай с мен, каза той. За теб може нищо да не значи, може да е било просто … как се казваше … моментна авантюра. Може би винаги правиш така, но аз не съм такъв. Нито пък аз, докачено каза тя. Не съм спала с никой друг, освен с Чарлз от години наред, а в момента и с него не спя. Не че това те засяга, добави тя. Но на лицето му се изписа видимо облекчение. Добре тогава, каза той, това все пак е любов. Не, не е, каза тя, няма такова нещо, казвам ти. Любовта, точно тази любов, е литературен трик. И рекламен трик, и медиен трик. Не вярвам, че е така, каза той. Трябва да поговорим на спокойствие. Ще те чакам на обяд в хотел „Плаца“, където се хранихме вчера.
— И така, аз избягах — каза Робин на Пени Блек, след като й описа накратко случилото се. — Обадих се на летището, установих, че мога да се върна в Рамидж същата сутрин през Хитроу с моя билет и отлетях.
— Без да кажеш нищо на Уилкокс?
— Оставих му бележка в хотел „Плаца“. Нямах сили да изтърпя още едно сантиментално напомняне за миналата нощ. А и се чувствах виновна заради невзетите ми часове в катедрата. Върнах се в Рамидж изненадващо рано поради часовата разлика. Взех такси до университета и пристигнах точно навреме за втория семинар върху „Образа на жената в литературата“. Суолоу беше много доволен да ме види. Първата група го затруднили с въпроса за менструацията и той изглеждаше, като че ли му се гади. Освен това успях да поема третокурсниците си от Рупърт Сътклиф, за тяхна радост. Вечерта се прибрах с автобуса. Бях много доволна от себе си. Но когато завих зад ъгъла, той разбира се, беше там и ме чакаше.