Вик Уилкокс невъздържано изригна присмех и раздразнение, докато тя обясняваше своята интерпретация. Той пушеше друга марка, но сега сякаш почувства цялата си житейска философия застрашена от анализа на Робин.
— Трябва да имаш много перверзно съзнание, за да видиш всичко това в едно безвредно парче плат — каза той.
— Какъв е смисълът тогава? — предизвика го Робин. — Защо ще използват плат за реклама на цигари?
— Е, просто името им е такова, не е ли така? Копринен срез. Това е илюстрация на името. Нищо повече или по-малко.
— Представи си тогава, че бяха използвали снимка на топ коприна, срязан наполовина — щеше ли да е точно същото?
— Предполагам, че да. Да, защо не?
— Защото щеше да прилича на пенис, срязан наполовина, ето защо.
— Ама защо сте такива хора, защо не можете да приемате нещата каквито са си?
— Кои хора имаш предвид?
— Интелектуалците. Винаги се мъчите да откриете някакъв скрит смисъл в нещата. Защо? Цигарата си е цигара. Парче коприна си е парче коприна. Защо не оставите нещата на мира?
— Когато се представят по определен начин, те добиват допълнително значение — каза Робин. — Знаците никога не са невинни. Семиотиката ни учи на това.
— Семи-какво?
— Семиотиката. Науката за знаците.
— Тя ви учи на мръсно съзнание, ако питаш мен.
— А знаеш ли първо на първо защо нещастните цигари са наречени „копринен срез“?
— Не знам. Това си е просто име като всяко друго.
— „Срез“ има нещо общо с тютюна, нали? Тютюневият лист се реже. Нещо като „Плейърс Нейви Кът“ — вуйчо ми Уолтър пушеше от тях.
— Е, и какво като има? — наежено каза Вик.
— Но коприната няма нищо общо с тютюна. Това е метафора, която означава приблизително „нежно като коприна“. Някой в някаква рекламна агенция е измислил това име „Силк Кът“, за да ти внуши, че тези цигари няма да дразнят гърлото ти, няма да ти докарат тютюнджийска кашлица, нито рак на белия дроб. Но след известно време потребителите свикват с името и думата „коприна“ престава да означава нещо. Тогава решават да проведат рекламна кампания, за да съживят интереса към марката. Някой умник в агенцията излиза с идеята за копринен плат на вълнички с разрез в него. Първоначалната метафора сега е представена буквално. Но и нови метафорични конотации са се добавили — сексуалните. Дали те са вложени преднамерено или не, няма значение. Това всъщност е добър пример за приплъзване на означаваното под означаващото.
Уилкокс се позамисли върху това, после каза:
— Защо тогава и жените пушат? — Тържествуващото му изражение показваше, че смята аргумента си за убийствен. — Ако пушенето на „Силк Кът“ е един вид изнасилване, както се опитваш да го изкараш, защо и жените ги пушат?
— Много жени са мазохистки по възпитание — каза Робин. — Те са научили какво очаква от тях патриархалното общество.
— Ха! — възкликна Уилкокс и отметна главата си назад. — Трябваше да се сетя, че имаш готов отговор.
— Не знам защо го вземаш толкова навътре — каза Робин. — Нали ти самият не пушиш „Силк Кът“?
— Не, аз пуша „Марлборо“. Колкото и да е смешно, пуша ги, защото ми харесва вкуса им.
— Това не са ли онези от рекламата със самотния каубой?
— Да не излезе сега, че съм скрит хомосексуалист?
— Не, става дума за съвсем ясно метонимично послание.
— Мето-какво?
— Метонимично. Едно от основните положения в семиотиката е различаването на метафора от метонимия. Искаш ли да ти обясня?
— Карай, да минава времето.
— Метафората е фигура на речта, основаваща се на подобието, докато метонимията се основава на близостта. При метафората едно нещо се оприличава на друго, докато при метонимията някакво качество, причина или резултат от дадено нещо заместват самото нещо.
— Не разбирам нито дума от това, което казваш.
— Добре тогава, да вземем например една от твоите матрици. Долната полуформа се нарича драга, защото се влачи по пода, а горната — свод, защото покрива долната половина.
— Това аз ти го казах.