Елин Пелин
Добра среща
(Драма в стихове)
Пижо отива в града. Пендо се връща оттам. Срещат се в Борисовата градина. Пендо се преструва, че не вижда съселянина си. Пижо се обръща, изглежда го, кимва учудено с глава и се обажда с добро сърце.
Пижо
Добра среща, Пендо,
и добър ти час…
Оно кавга малко
има между нас,
ама ти прощавай
и много не шавай —
поздрави сърдечно
какво е човечно
Пендо (спира се)
Ти ли си бре, Пижо,
я те зех за Геле,
има доста време
не сме се виделе,
Да кориш не бързай
и кусур не връзвай —
малко съм залисан,
та не забележих…
Пижо
Па я се наежих,
да се карам пак —
мойто докачане
дотам иде чак.
Пендо (подава му пакет с тютюн)
Направи цигара,
па нека забравим
тая сръдня стара,
таков е живото —
се заедно ходят
доброто и злото.
Пижо
Да живееш, Пендо,
ние с теб били сме
па добри другари
я нали ти думам:
човек е магаре —
на сърце добър е,
па се лошо прави.
Ама да е здраве…
Ти какво си, що си,
не те срещам вече?
Пендо
Добре съм — го речи…
времето такова,
пръснахме се сите,
не може се срещнем
дори по механите.
Пижо
Свето умеша се
у бойове пусти,
тя, каквато стана —
седни па се кръсти.
Пендо
Каша, брате, каша,
ама сега вече
работата наша,
хелбете, хелбете,
ще излезе цвете.
Пижо
У градо ли беше?
Там малко валеше,
па те гледам сух си.
Пендо
То отвънка сух съм,
ама не отнетре,
зер се поотбихме
в кръчмата на Петре.
Пижо
Ти си мераклия…
По дъха те сещам,
че си пил ракия
със мезе туршия.
Пендо
Нещо бе станала
плюнката ми суха,
па ми бе и тежко,
та пих за разтуха…
Ами ти къде се
нататък понесе?
Пижо
Срам е да обаждам
накъде отваждам.
Пендо
Нещо … гяволия?
Пижо
Холан, остави я —
на стари години
пак роди жената.
Бегам да не ставам
за смех по махалата.
Пендо
То шопското племе
си е плодовито.
Ха да е честито!
Ти се пак повърна
от „деде“ на „чиче“,
момче ли доби се,
или е момиче?
Пижо
То се знае — мажко
у война роди се —
у време юнашко!
Пендо
Ставаме, кажи го,
царщина голема
и редо таков е,
други колай нема —
требва да се труди
и младо, и старо,
зер ще има нужда
от войници царо.
Пижо
Господ ни ги дава
със пълна десница.
Пендо
Ха да поприседнем
на тая столица,
да се поотморим
и поразговорим.
(сядат на една пейка)
Пижо
Ти от градо идеш,
знаеш, то се вика,
разправи ми малко
тънка политика!
Какво са децата
на полето бойно?
(Там е и наш Стойно.)
Какъв вее ветър,
що прави крал Петър?
Дедо Иван Руски
лъже ли го още,
че на помощ до-ще?
Що става надоле
по Косово поле?
Френци, англичане
гърбо ли ги хапе,
та са надовели
у Солун арапе? —
Разни дандабури
с дънести потури,
зурлести сусамци,
жълти афионци,
сини анасонци —
се от бои разни
и от разни вери,
човек да се дзвери!
Пендо
То войската наша
хубаво ги дере —
кой каквото тражи,
че си го намери…
Пижо
Бре, майка му стара! —
Да живей войската!
Да живее цара!
(пуха шапката си о-земи и чука на пейката)
Скоро дай пол’ ока,
от мене заръчма!
А! Прощавай, Пендо!
рекох, че сме в кръчма!
Пендо
Па ония вери
по Солун надоле,
там какво ги рече,
фастъци ли, що ли? —
Усетили харно
острото на ножа,
бегат да спасяват
всеки свойта кожа.
И Вардаро мътен
пее и празнува —
додек свет светува,
има да разправа
българската слава.
Пижо
Там и наш е Стойно,
бие се достойно.
Пендо
Гяволе проклети,
европейци пусти,
нашите ги мачкат
като сухи гръсти.
Пижо