— Защо? Защото смятате, че не сме на вашата страна в борбата?
— Не съм ли прав?
Уентуърт се усмихна.
— Прав или не, дори в този свят, където всичко се мени през цялото време, някои неща трябва да останат недосегаеми. В името на принципиалната реконструкция някои неща трябва да се уважават, включително хора като вас.
— Каква е тази „принципиална реконструкция“?
Уентуърт сви рамене.
— И ние като всички си имаме жаргон.
— Нищо не разбирам — обади се Линда.
— Той ще ни каже някаква истина — поясни Тим.
— Някаква?
— Възможно най-малката.
— Бих предпочел нищо да не ви казвам — потвърди Уентуърт. — Но вие, вие няма да се успокоите, докато не разберете.
— Не сте от ФБР, нали? — попита Линда.
— Ние сме това, което е нужно да бъдем, госпожице Пакит.
Костюмът му носеше белезите на скъпа ръчна изработка, а часовникът му струваше колкото годишната заплата на агент от ФБР.
— Нашата родина, Тим, трябва да направи някои отстъпки.
— Какви отстъпки?
— Не можем да продължаваме да я караме както преди. В името на благоденствието трябва да започнем да се задоволяваме с по-малко. Прекалената свобода нарушава реда и спокойствието.
— Опитайте се да убедите в това гласоподавателите.
— Ние си имаме наши методи на убеждение, Тим. Един от тях е да насаждаме страхове. Спомнете си например проблема с У2К — очаквания срив на всички компютри в полунощ. Крах на електронната цивилизация. Ракети с атомни бомби се разхвърчават безконтролно. Хиляди часове новини по телевизията и безчетни километри вестникарски репортажи раздухаха ужаса от У2К.
— Само че нищо не се случи.
— Тъкмо там е работата. От колко време насам новините не вещаят нищо друго, освен гибел? Мислите ли, че това е случайно? Електропроводите причинявали рак. Ама разбира се, че не причиняват. Каквото и да сложиш в уста, щяло да те убие, да не говорим за пестицидите, торовете. А продължителността на живота се увеличава и здравето на хората се подобрява с всяко десетилетие. Страхът е като чук. Когато успееш да набиеш на хората в главите, че съществованието им виси на много изтънял косъм, можеш да ги закараш, където трябва.
— И къде е това?
— В бъдещето на отговорния живот в един добре управляван свят.
Уентуърт не си служеше с никаква жестикулация.
Ръцете му не мръднаха от облегалките на стола. Грижливо поддържаните му нокти блестяха сякаш току-що бяха лакирани с прозрачен лак.
— Бъдещето на отговорния живот — повтори Тим замислено.
— Изборите се печелят главно от глупци и лъжци. Когато политиците направляват страната към необходимата реконструкция на системите, може да им се оказва подкрепа, но когато водят лоша политика, трябва да се саботират на всяка крачка отвътре.
Тим се бе вторачил в тънката коричка засъхнала кръв, оставена от ножа върху лявата му длан.
— Само почакайте — продължи Уентуърт — докато… хм, да кажем, заплахата от удара с астероид се раздуха през следващите години. Ще видите как бързо хората ще се съгласят на немислими жертви, когато се захванем да обединим планетата, за да създадем огромна система за отклоняване на астероиди в дълбокия космос.
— Има ли наистина приближаващ се астероид? — попита Линда.
— Може и да има — отвърна Уентуърт.
Все още загледан в засъхналата кръв на дланта си, Тим попита:
— Защо Линда беше набелязана?
— Преди две и половина години двама мъже се срещнаха за час на кафе на терасата на „Сметана и захар“.
— Какви мъже?
— Единият от тях работеше тайно за един от сенаторите в САЩ като негов представител пред чужди лица. Сенаторът не искаше да се знае, че е имал контакт с тях.
— Що за чужди лица?
— Аз бях прекалено щедър с информацията, господин Кариър. Другият мъж беше дълбоко засекретен агент на една от тези чужди среди.
— Просто са си пили кафе в „Сметана и захар“.
— Взаимната им недоверчивост налагаше да се срещнат на безопасно обществено място.
— И аз съм била там тогава? — попита тя.
— Да.
— Но аз нищо не съм забелязала — възмути се тя. — Нито пък съм чула какво си говорят.
Тим отначало беше помислил, че Уентуърт е на около четиридесет години, но при по-внимателно вглеждане се виждаше, че е между петдесет и шестдесет — цели 15 години бяха заличени с инжекции с ботокс от прекалено изопнатото му чело и опънати клепачи.