— Чарли Уен-чинг — обясни Уентуърт — много държеше на своята стена на славата.
Линда се намръщи.
— Имате предвид снимките на постоянните му клиенти?
— Той непрекъснато щракаше нови с дигиталната си камера и сменяше снимките на стената. Във въпросния ден той снима вас и други от редовните клиенти на терасата.
— Той ме е снимал неведнъж, но мисля, че знам за кой ден става въпрос.
— Сътрудникът на сенатора и чуждият агент не бяха от редовните посетители и Чарли не ги е снимал. Те не са обърнали внимание на бързите снимки, които той е направил на другите посетители.
— Обаче техните образи са се появили на заден план в другите — досети се Тим.
— И какво от това? — удиви се Линда. — Никой не е подозирал кои са те.
— Само че през следващата година се случиха четири неща — продължи Уентуърт.
— Първо — предположи Тим, — в политическите кръгове и пресата се е разчуло, че тайният представител е свързан със сенатора.
— Да. А тайният агент беше публично идентифициран като един от главните стратези на голяма терористична организация.
— Какво беше третото? — попита Линда.
Уентуърт прекръстоса крака. Чорапите му бяха дело на голям дизайнер, с геометрични мотиви в синьо и червено.
— Синовете на Чарли, Майкъл и Джоузеф, създадоха интернет страница. Много добре направена. Първа стъпка към разработването на верига кафенета „Сметана и захар“.
— Писаха за тях в някакво бизнес списание — спомни си Линда.
— Хората започнаха да посещават страницата. В галерията на редовните посетители имаше около двеста от любимите снимки на Чарли — на някои от тях се виждаха съвсем ясно лицата на представителя и агента.
— Сътрудник, който се среща тайно с еквивалента на Осама Бин Ладен — това може да съсипе политическата кариера на сенатора.
— Че и цялата му политическа партия — добави Уентуърт.
— Но с вашите възможности — каза Линда — бихте могли да влезете незаконно в страницата и да изчистите снимките.
— Направихме каквото можахме. Но ако нещо се появи в интернет, то си остава някъде завинаги. Освен това Чарли си беше запазил снимките на дискове, които беше заключил в сейфа на „Сметана и захар“.
— Бихте могли да влезете с взлом и да ги откраднете.
— Той често даваше копия на клиентите, които снимаше.
— Влезте с взлом и у тях тогава. Защо трябва да се избиват толкова хора?
— Ако амбициозен прокурор или непокорен журналист ги потърсеше, кой знае какво биха си спомнили — или биха се престорили, че си спомнят. „О да, чух ги как планират да заложат бомба в посолство. И след няколко месеца това се случи.“ Хората умират да попаднат в центъра на вниманието, да получат известност.
— И тогава се взема решение — заключи Тим — да се ликвидират всички, които биха могли да се престорят, че са дочули нещо на терасата във въпросния ден.
Елегантните пръсти на Уентуърт забарабаниха по облегалките на стола. Това беше първото движение на ръцете му, откакто беше седнал.
— Рисковете са огромни, господин Кариър. Четвъртото нещо, което се случи, е че звездата на сенатора изгря. Има шанс той да стане следващият ни президент. Което ще бъде много добре. Той е наш човек от двадесет години, от първите ни дни.
— Човек на това ваше правителство в сянка?
— Да. Ние сме много силни в бюрократичните системи, в органите на закона, в разузнавателните агенции, в Конгреса, но сега ни се отваря възможност да проникнем дори в Овалния кабинет.
Уентуърт си погледна часовника и стана от стола.
— Човекът, когото убих? — попита Тим.
— Просто оръдие. Добра работа вършеше доста време, но нещо жиците му взеха да дават накъсо.
— Как му беше истинското име?
— Няма значение. Той не играеше никаква специална роля. Като него има мнозина.
— Мнозина — промърмори Линда.
Уентуърт сплете пръсти и изпука ставите си.
— Когато разбрахме, че е започнал да преследва вас и семейството ви, господин Кариър, трябваше да се намесим. Както казах, някои неща трябва да се уважават в името на принципиалната реконструкция.
— Но нали това е само жаргон.
— Да, вярно, но зад жаргона се крие философия, в която ние вярваме и според която се стараем да живеем. Ние сме хора с принципи.
Тим и Линда станаха от канапето, Уентуърт оправи възела на връзката си и издърпа маншетите на ризата си.