— В края на краищата — усмихна се той, — ако мъже като вас не бяха защитавали така самоотвержено родината си, нямаше да има какво да реконструираме сега.
С това на Тим хем беше оказано уважение, хем беше сложен на място.
Преди да излезе в коридора, сложил ръка на бравата, Уентуърт предупреди:
— Ако се опитате да разгласите това, което ви казах тук, ще ви помислят за параноичен глупак. Ние ще се постараем за това, имаме достатъчно влиятелни кадри в средствата за масова информация. А после ще дойде ден, когато в пристъп на безумие ще убиете госпожица Пакит, цялото си семейство и след това ще се самоубиете.
Линда побърза да защити Тим.
— Никой няма да повярва, че той е способен на това.
Уентуърт вдигна вежди.
— Герой от войната, изпитал неописуеми ужаси, страдащ от посттравматичен стрес, изпада в умопомрачение и извършва масово убийство? Госпожице Пакит, на фона на небивалиците, в които обществеността е накарана да повярва в наши дни, това ще го изгълтат като лъжичка сладолед.
Той излезе.
Линда попита:
— Тим? Герой от войната?
— Не сега — помоли той и я изведе в коридора. Уентуърт напусна къщата през предния вход и остави вратата отворена. Тим я затвори.
Всички орки си бяха тръгнали.
Майката на Тим и Пит бяха в кухнята.
Тя имаше вид на подгонено животно, а Пит възкликна:
— Какво, по дяволите, беше това!
— Заведи мама и Линда у вас.
— Аз оставам тук — възпротиви се Линда. — А ти трябва да се погрижиш за ухото си.
— Послушай ме. Иди у Пит. Аз имам да свърша едно-две неща. Ще се обадя на татко и ще му кажа да се прибере и да ме заведе до болницата. После всички ще се срещнем у Пит.
— А след това? — попита тя.
— След това ще си продължим живота.
Телефонът и звънецът на вратата зазвъняха едновременно.
— Съседите — рече Тим. — Няма да говорим с тях, докато не сме се уточнили помежду си какво да разказваме.
Когато Пит си тръгна с Линда и Мери, Тим отиде в гаража и взе нож за килими от шкафа с инструменти на баща си.
Изряза окървавените части от пътеката на стълбите и в коридора на горния етаж, сложи ги в чувал и ги изнесе на боклука.
Телефонът и звънецът на вратата звъняха периодически, но вече не така често.
Колкото и да бе странно, нито малката декоративна възглавничка, нито голямата възглавница от креслото имаха петна от кръв. Той ги върна на местата им в хола.
Събра парчетата от нарязаната картина и гилзите от горния етаж и също ги изнесе на боклука.
С известно усилие избута големия скрин до обичайното му място до стената. Събра стъклата от изпочупените лампи и изсмука с прахосмукачката треските и другите отломки от килима на главната спалня.
През следващите един-два дни щеше да замаже дупките по стените и да пребоядиса с два нови пласта стените.
Затвори и заключи прозореца, после затвори, но не заключи прозореца в спалнята си в задната част на къщата.
Орките бяха прибрали всичките такъми на убиеца, които той беше оставил на кухненската маса. Бяха свалили и белезниците от крака на масата.
Ябълковите резенчета в металната купа бяха почернели. Той ги пъхна в машината за смилане на отпадъци заедно с обелките от мивката.
Изми купата, белачката и ножа и ги подреди в чекмеджетата.
По-късно щеше да поправи счупения стол.
Това беше родният му дом, където беше отрасъл, свято за него място и той щеше да го оправи.
Обади се на баща си. После пресече улицата и отиде за малко на гости на Мики Макрийди.
Глава 64
Кабелната връзка на Пит беше възстановена, компютърът му не беше взет. Той го включи, покани Линда да седне пред него, даде й адреса на интернетната страница и излезе от стаята.
Тя влезе в страницата, напечата името на Тим и прочете следната грамота:
„Връчва се на сержант Тимоти Юджийн Кариър за героичната му и непоколебима смелост по време на военни действия с риск за живота далеч отвъд пределите на служебните му задължения. Взвод от ротата на сержант Кариър открива по време на операция склад, в който се извършват масови екзекуции на цивилни симпатизанти на демократичното движение. Взводът атакува зданието, за да го превземе и освободи затворниците в него, сред които десетки жени и деца, когато бива нападнат в тил и обграден от многобройна вражеска войска. Сержант Кариър научава, че взводът е понесъл загуби, останал е без ръководство и е подлаган на постоянни атаки. Заедно с осем войници той долита с хеликоптер, за да се притече на помощ на обсадения взвод. Сержант Кариър слиза заедно с войниците от хеликоптера, който бива поразен при кацането от врага, и въпреки ожесточената стрелба ги повежда, заедно с екипажа на хеликоптера, към обсадения взвод, останал без нито един офицерски чин. През следващите пет часа той се придвижва безстрашно от позиция на позиция, ръководейки и окуражавайки бойците. Макар и сериозно ранен в крака и гърба от парчета на вражеска граната, сержант Кариър ръководи доблестната отбрана срещу многобройните вражески нападения и осведомява главния щаб за тежкото положение на взвода. Когато вражеските сили са на път да проникнат в склада, той лично ги задържа цели четиридесет мъчителни минути и припада от изтощение поради многобройните си рани едва след като врагът се оттегля след пристигането на подкрепления. Действията на сержант Кариър спасяват войниците от флота под негова команда от плен и намаляват до минимум броя на жертвите. При проверката на склада са намерени 146 посечени и обезглавени трупа на жители от мирното население, 23 от тях жени и 64 деца. Предаността към дълга и неустрашимият боен дух на сержант Кариър спасяват още 366 мирни жители, задържани в склада, 112 от тях жени и 220 деца, някои от които бебета. Неговото ръководство и огромно мъжество в невъобразимо тежки условия заслужават огромно признание и са в духа на най-възвишените традиции на военноморските сили на САЩ.“