Три монтирани в определени точки прожектора открояваха черен форд модел 1939.
— Твоята кухня се намира в гаража — възкликна той.
— Не, не, моят гараж се намира в кухнята.
— Каква е разликата?
— Огромна. Аз ще изпия едно кафе. Ти искаш ли? Със сметана? Захар?
— Без нищо моля. Защо си държиш колата в кухнята?
— Обичам да си я гледам, докато ям. Нали е страхотна? „Форд купето“, модел 39-а е най-красивата кола на всички времена.
— Няма да оспорвам в полза на пинтото.
Тя напълни чаша с кафе и каза:
— Не е класика, а огън! Изсечени форми, изпипана и пъргава като звяр.
— Ти сама ли си я модифицираш?
— Отчасти. Но най-вече я давам на един факир в Сакраменто — той е гений в тази работа.
— Доста пара трябва да е отишла.
Линда сервира кафето.
— А какво да правя — да спестявам за бъдещето ли?
— Какво бъдеще имаш предвид?
— Ако можех да отговоря на този въпрос, сигурно щях да си открия спестовен влог.
Дръжката на чашата му беше във формата на папагал, на който беше изписано ОСТРОВ БАЛБОА. Изглеждаше ретро, като сувенир от 30-те години на двадесетия век.
Нейната чаша беше двойна по размер, защото над ръба й се извисяваше порцелановата глава на президента Франклин Делано Рузвелт с неизменното цигаре между устните.
Тя се приближи към форда.
— Ето за това живея.
— Живееш за една кола?
— Тя е машина на надеждата. Или машина на времето, която те отвежда назад в дните, когато на хората им е било по-лесно да хранят надежди.
На пода, в един леген, се намираше шише с препарат за излъскване на хром и няколко парцала. Броните, решетката и лайстните блестяха като живак.
Тя отвори вратата на шофьора и седна с кафето зад волана.
— Ела да се повозим.
— Трябва да си поговорим за нещо, важно е.
— Само ще се престорим, че се возим, игра на въображението.
Тя затвори вратата, Тим обиколи колата и се качи от страната на пътника.
Поради скосения покрив мястото до тавана не стигаше за висок човек. Тим се смъкна на седалката, стиснал чашата с папагала с две ръце.
Дори и в това оскъдно пространство той продължаваше да се извисява над жената като трол над миниатюрна фея.
Вместо обичайната за 30-те години мохерна тапицерия той седеше на черна кожа. Приборите на контролното табло бяха прикрепени със стоманени кантове.
Пред предното стъкло се простираше кухнята. Много феерично.
Ключът беше на място, но Линда не запали мотора за виртуалното пътешествие. Може пък, като й свършеше кафето, да реши да подкара колата до кафеварката близо до фурната.
Тя му се усмихна.
— Нали е много гот?
— Имам чувството, че съм отишъл на автокино и гледам у филм за нечия кухня.
— Автокината отдавна вече изчезнаха. Не мислиш ли, че това е като да разрушиш Колизеума в Рим, за да построиш търговски център?
— Не съвсем.
— Да, прав си. В никое автокино не са хвърляли християни за храна на лъвовете. Та за какво поиска да се срещнем?
Кафето беше отлично. Той отпиваше глътка, духаше и пак отпиваше и се чудеше как най-добре да обясни положението.
Когато крачеше по сухите евкалиптови листа по пътеката пред къщата, той имаше много ясна представа какво точно ще й каже. Но когато видя жената, тя се оказа съвсем различна от очакваното. Подходът, който беше планирал, не беше подходящ.
Малкото, което беше научил за Линда Пакит, му даваше да разбере, че тя не беше от хората, на които трябва да им държиш ръката, когато им съобщаваш лоши новини. Всъщност имаше опасност тя да изтълкува прекаленото съчувствие като снизхождение.
Тим реши да го каже направо:
— Готвят се да те елиминират.
Тя се усмихна отново.
— Това виц ли е?
— Дали са двадесет хиляди, за да го направят.
— Да ме елиминират — в какъв смисъл? — почуди се тя.
— В смисъл на куршум в главата, вечен покой.
Той й разказа накратко за станалото в бара: как първо го бяха взели за убиеца, после за човека, който иска да наеме убиеца, и как беше разбрал, че убиецът е полицай.
Известно време тя слушаше със зяпнала уста, но удивлението й изчезна бързо. Зелените й очи се замъглиха, все едно че думите му размътиха някаква отколешна утайка в тези първоначално бистри езера.
Когато Тим свърши, жената седеше мълчаливо, отпиваше периодично от кафето и гледаше втренчено през предното стъкло.