Този мъж с голямата, хубава глава и нежно сърце беше награден с Почетния медал на Конгреса.
Тя прочете грамотата веднъж, разтреперана от възторг. После още веднъж, през сълзи, и още веднъж.
Когато Пит реши, че тя няма нужда повече да бъде сама, се приближи, седна на края на бюрото и я хвана за ръката.
— Божичко, Пит, божичко.
— Аз бях член на взвода, който беше в склада, когато той се появи с осемте войници.
— Когато възмъжахте заедно.
— По-късно довечера ще дойде на вечеря Лиам Руни, който беше един от войниците, доведени от Тим. Жената на Лиам, Мишел, беше пилотът на сваления хеликоптер. Спомняш ли си пасажа в грамотата, където се говори как е повел войниците и екипажа на хеликоптера въпреки ожесточената стрелба?
Тя кимна.
— Това, което е пропуснато, е, че той първо е сложил турникет на ръката на Мишел. И докато е водил войниците под ожесточената стрелба, едновременно е прикривал Мишел и почти я е носил.
Известно време тя не можеше да говори, но после каза:
— Всеки идиот от единия край на Америка до другия знае коя е Парис Хилтън, но колко души знаят неговото име?
— Един на петдесет хиляди? — каза на посоки Пит. — Но той и не желае да бъде другояче. Той е в една много малка група от хора, Линда. Познавам няколко други от наградените с този медал. Те се различават по много неща и са на различни възрасти, някои са чак от времето на Втората световна война. Ала в някои отношения те всички си приличат. Нещото, и това наистина е много впечатляващо, нещото, което никой от тях не прави никога, е да говори за това, което са извършили в миналото. И ако ги натиснеш, виждаш, че се притесняват, когато ги мислят за герои. Не знам дали те са родени с тази скромност, или са я придобили благодарение на преживяното, но знам, че аз никога няма да я имам.
Отидоха в кухнята.
Мери стоеше до мивката и белеше ябълки за пай. Линда се обърна към нея:
— Госпожо Кариър.
— Да.
— Благодаря ви.
— За какво, миличка?
— За сина ви.
Глава 65
Пред него се отваряше безкрайната шир на небето и на планините, и на зелените ранни царевични полета и над тази шир се простираше тишината на растежа в природата и на човека, търпеливо грижещ се за него.
Тим беше спрян на отклонението от магистралата, където трябваше да почака малко, и после беше пропътувал към осемстотин метра по пътя към фермерската къща.
На два етажа, просторна, но в никакъв случай не разкошна, къщата приветстваше света с веранда, която я обикаляше от всичките страни. Бялата дъсчена облицовка по стените беше така безупречно поддържана, че дори под яркото слънце на Средния запад никъде не се виждаше олющена боя или и най-малкото захабено петънце.
Беше виждал къщата на снимка преди, но никога не беше я посещавал.
Беше облечен в единствения си костюм, една от двете бели ризи, които притежаваше, и нова връзка, купена специално за случая.