Покрай другото те си поговориха за майките си. И двамата имаха и смешни, и нежни спомени.
Когато стигнаха до втората бутилка и сандвичите, Тим разказа за убиеца с жадните зеници и Уентуърт и всичко, което се беше случило. Бяха зададени много въпроси и той им отговори. После имаше още въпроси, защото този син на Средния запад се отнасяше към всичко задълбочено.
Тим сложи DVD диска на Мики Макрийди на масата и рече:
— Моля ви, сър, в името на безопасността на семейството ми да подходите към тях по такъв начин, че да не е ясно, че сте тръгнали от това, което ви донесох.
Тим получи обещание, че молбата му ще бъде изпълнена, и знаеше, че може да му вярва.
В известен смисъл можеше да се каже, че той отваря врата тук. Неговият инстинкт за врати беше добър и му подсказваше, че тази врата е безопасна.
— Сър, на това видео могат да се видят ясно лицата на двадесет мъже, включително на Уентуърт или каквото ще да му е името. Те всички работят за органите на закона или в разни правителствени отдели, така че ще имат документи за самоличност със снимки в базите данни. Ако направите търсене със софтуер за разпознаване на образи, ще ги намерите. Предполагам, че всеки от тези двадесет ще издаде други двадесет и така нататък. Но аз ви уча на нещо, което знаете по-добре от мен.
След известно време по кея се приближи помощник. Той кимна на Тим и на началника си и съобщи:
— Господин президент, телефонното обаждане, за което се надявахте, ще стане след пет минути.
Тим стана от стола заедно с домакина си и двамата стиснаха ръце.
Президентът предложи:
— Разговорът ни беше дълъг. Моята граница е две бутилки, но вие искате ли още една, преди да си тръгнете?
Съзерцавайки черното езеро и всяка вълничка, посребрена по върха от лунната светлина, и черните дървета, извисяващи се отвсякъде по брега, и черното небе, прободено в хиляди точки, Тим прие.
— Благодаря, сър, с удоволствие.
Той остана прав, докато президентът стигна до края на кея, и после седна отново.
Една домашна помощница донесе шише бира и изстудена чаша на поднос и си отиде. Той не пипна чашата и прекара дълго време, докато изпие шишето.
Отнякъде далеч в езерото долетя омагьосващият крясък на гмурец и магията бе повторена многократно от ехото.
Тим беше също толкова далеч от дома си тук, както и в бялата фермерска къща в полята, но се чувстваше спокойно, защото всичко това, от единия бряг до другия, беше всъщност неговият дом.
Глава 67
Цените на юг и в района на залива бяха прекалено високи за тях, затова избраха малко градче по централното крайбрежие.
Дори и там не можеха да си позволят да живеят на самия бряг или да имат открита гледка към морето, но си купиха къща от тридесетте години на двадесетия век със здрави основи.
Докато я префасонираха, без да нарушават стила й, те живееха във фургон в двора и свършиха почти целия ремонт със собствените си ръце.
Семейството му, което по неговото разбиране включваше и Пит, Зоуи, Лиам и Мишел, пристигна от юга да отпразнува новия им дом между Деня на благодарността и Коледа. Мишел донесе завършения полилей с лъвовете и Линда се обля в сълзи, като го видя, и после се обля в сълзи отново, като научи, че Мишел е бременна.
Той намери клиент за строеж на стена, после за иззиждане на веранда и всеки от клиентите го препоръча на друг. Скоро всички в градчето го знаеха: Тим, зидарят, който си държи на работата.
Когато завършиха къщата, Линда започна да пише отново. Книга без гняв, в която изреченията не преливаха от отрова.
— Това ще стане добре — отсъди той, след като тя му даде да прочете първите няколко глави. — Това е истинско. В него си ти.
— Не, главчо — разтърси тя страниците към него. — Не съм аз. В него сме ние.
Те нямаха телевизор, но си купуваха вестник от време на време.
През февруари, девет месеца, след като Тим беше убил човека, който искаше да ликвидира Линда, в пресата гръмнаха истории за конспирации и съдебни преследвания. Двама видни политици се самоубиха, Вашингтон се тресеше, политически империи рухнаха.
Те следиха новините около седмица и после престанаха.
Вечер слушаха суинг джаз и стари радио програми с Джак Бени, Фил Харис, Бърнс и Алън.
Бяха продали нейния Форд, в който убиецът им беше оставил спомен, и се канеха да купят друг, ако книгата й имаше успех.
Също като Пит Тим беше сънувал понякога отсечените глави на бебета, както и скърбящата, но и благодарна майка, загубила едно от децата си, но запазила други две, която, раздирана от противоречиви чувства, беше изскубнала от корен косите си, за да ги сплете на плитки за украса, понеже беше бедна и нямаше какво друго да даде в знак на благодарност. Той престана да сънува тези сънища.